Легенда за потопа
Oтдавна, много отдавна, Ману първият човек, синът на Вивасват заживял в уединено място на земята, в близост до южните планини. Една сутрин, когато миел ръцете си, видял в съда с вода малка рибка, която му казала: "Моля те, запази живота ми и аз ще те спася". Удивеният Ману запитал: "Че от какво ще ме спасиш?" А рибката отговорила: "След време ще настъпи потоп и ще погуби всички живи същества. От него ще те спася. Докато сме малки, нас, рибите ни грози опасност отвсякъде. По-големите изяждат по-малките. Моля те, сложи ме в съд с вода и когато порастна, изкопай малко езеро и ме пусни в него, докато стана съсем голяма. Тогава ме пусни в морето, тъй като вече няма нищо да ме заплашва". Ману направил така, както го посъветвала рибката. Скоро тя станала много, много голяма риба и имала рог на главата. Ману я пуснал на воля в морето. Преди да отплува обаче, тя му казала: "Събери семена от различни растения, направи си кораб и ме чакай. Щом започне потопът, качи се на него и аз ще те спася." Ману построил кораба, както го посъветвала рибата и когато започнал потопът се качил на него. Грамадната риба изплувала от разпенените вълни, Ману привързал кораба към рога й и тя го затеглила през бушуващата стихия. Скоро земята потънала в морската бездана и докъдето стигал погледа се виждала само вода. Единствените живи същества останали само Ману и рибата. Свирепите ветрове блъскали кораба от всички страни, но могъщата риба плувала и плувала безспир напред, докато стигнали високата Хималайска планина. Тогава тя казала на Ману: "Ето, че те спасих. Сега завържи кораба за някое здраво дърво и бъди внимателен, защото бушуващата буря може да те отнесе обратно в морето. Когато водата започне да спада, спускай се и ти внимателно, заедно с нея." Ману послушал съвета й и от тогава, това място в северните планини се нарича "Спускането на Ману". И тъй като потопът унищожил всички живи същества, останал единствено Ману. Благодарен за спасението си, той извършил жертвоприношение, славейки боговете. Тогава жертвата се превърнала в девойката Ида. Тя станала негова жена и след време се родили децата им. Така бил възроден човешкият род.
Подвизите на Индра
Индра бил любимият и най-могъщ син на Адити, майката на боговете. При раждането едва не погубил майка си и веднага грабнал оръжието. Изплашена от необикновеното появяване и страшния вид на сина си, Адити се опитала да го скрие, но той застанал пред всички в златни доспехи, изпълвайки Вселената. Виждайки това, майка му застинала от гордост пред могъществото му. Индра станал велик, непобедим войн, пред който треперели и боговете, и асурите. Още съвсем млад, той победил коварния демон Емуша. Някога този демон, преобразявайки се в глиган, похитил от боговете зърното, което било предназначено за жертвоприношение и го скрил всред съкровищата на асурите, които били скрити зад тридесет и седем планини. Емуша вече започнал да вари откраднатото зърно, когато Индра опънал своя лък, пронизал със стрелата си двадесет и една планини и убил глигана Емуша. Тогава Вишну, най-младият от синовете на Адити, взел жертвеното зърно и го върнал на боговете. Друг подвиг на Индра бил победата му над рогатия змей Шушна - демонът на сушата. Той снасял яйца, от които се раждали злините. Преди време, Шушна погълнал небесните води, но Индра го убил и освободил водите, за да се леят от небето, като животворен дъжд. Индра победил още много зли и опасни врагове, благодарение на смелостта и силата си. Той станал властелин на небесното царство и самите богове помолили Брахма да го провъзгласи за техен цар. Страшните Марути, божествата на бурите, вятъра, гръмотевиците и мълниите съпровождали Индра в битките. Изкусният Тващри му направил златна колесница и изковал стъраховито оръжие, което блестяло като слънце в десницата на Индра и карало враговете му да треперят от ужас. Самият бог на вятъра, Ваю управлявал колесницата му. Никой не можел да противостои на Индра и земята, и небето се разтърсвали от яростта му, когато поразявал враговете си. В битките на боговете с асурите, а те продължавали стотици и хиляди години, Индра предвождал небесното войнство и нанасял съкрушителни поражения на асурите.
Намучи, син на Дану, бил непобедим войн всред асурите, тъй както Индра бил непобедим войн всред боговете. Някога, много отдавна Индра и Намучи сключили съюз. Те се заклели, че няма да си нанесат един на друг удар, нито през деня, нито през нощта, нито във водата, нито на сушата, нито със сухо, нито с мокро оръжие. Но Намучи бил много лош и коварен, както и всички асури. Веднаж той напил Индра с божествената напитка "сома" , която смесил с пяната на пивото "сура" и така лишил героя от силата му. Тогава Индра отишъл за помощ и съвет при близнаците, синове на неговия брат Вивасват. Те били целители и богове на сутрешния и вечерния сумрак. "Какво да правя?" запитал Индра. "Намучи измени на клетвата ни и изпи моята сила. Но аз съм се заклел да не вдигам нито сухо, нито мокро оръжие над него. Заклел съм се да не го правя нито през деня, нито през нощта, нито на сушата, нито във водата." Тогава близнаците покрили оръжието на Индра с морска пяна и в часовете на сумрака - нито през деня, нито през нощта, на брега на океана, до самия прибой - нито във водата, нито на сушата, Индра убил Намучи, отрязвайки главата му с оръжието си, покрито с морска пяна - нито сухо, нито мокро. А от кръвта на убития Намучи близнаците приготвили целебна напитка, която върнала силата на Индра.
Oтдавна, много отдавна, Ману първият човек, синът на Вивасват заживял в уединено място на земята, в близост до южните планини. Една сутрин, когато миел ръцете си, видял в съда с вода малка рибка, която му казала: "Моля те, запази живота ми и аз ще те спася". Удивеният Ману запитал: "Че от какво ще ме спасиш?" А рибката отговорила: "След време ще настъпи потоп и ще погуби всички живи същества. От него ще те спася. Докато сме малки, нас, рибите ни грози опасност отвсякъде. По-големите изяждат по-малките. Моля те, сложи ме в съд с вода и когато порастна, изкопай малко езеро и ме пусни в него, докато стана съсем голяма. Тогава ме пусни в морето, тъй като вече няма нищо да ме заплашва". Ману направил така, както го посъветвала рибката. Скоро тя станала много, много голяма риба и имала рог на главата. Ману я пуснал на воля в морето. Преди да отплува обаче, тя му казала: "Събери семена от различни растения, направи си кораб и ме чакай. Щом започне потопът, качи се на него и аз ще те спася." Ману построил кораба, както го посъветвала рибата и когато започнал потопът се качил на него. Грамадната риба изплувала от разпенените вълни, Ману привързал кораба към рога й и тя го затеглила през бушуващата стихия. Скоро земята потънала в морската бездана и докъдето стигал погледа се виждала само вода. Единствените живи същества останали само Ману и рибата. Свирепите ветрове блъскали кораба от всички страни, но могъщата риба плувала и плувала безспир напред, докато стигнали високата Хималайска планина. Тогава тя казала на Ману: "Ето, че те спасих. Сега завържи кораба за някое здраво дърво и бъди внимателен, защото бушуващата буря може да те отнесе обратно в морето. Когато водата започне да спада, спускай се и ти внимателно, заедно с нея." Ману послушал съвета й и от тогава, това място в северните планини се нарича "Спускането на Ману". И тъй като потопът унищожил всички живи същества, останал единствено Ману. Благодарен за спасението си, той извършил жертвоприношение, славейки боговете. Тогава жертвата се превърнала в девойката Ида. Тя станала негова жена и след време се родили децата им. Така бил възроден човешкият род.
Подвизите на Индра
Индра бил любимият и най-могъщ син на Адити, майката на боговете. При раждането едва не погубил майка си и веднага грабнал оръжието. Изплашена от необикновеното появяване и страшния вид на сина си, Адити се опитала да го скрие, но той застанал пред всички в златни доспехи, изпълвайки Вселената. Виждайки това, майка му застинала от гордост пред могъществото му. Индра станал велик, непобедим войн, пред който треперели и боговете, и асурите. Още съвсем млад, той победил коварния демон Емуша. Някога този демон, преобразявайки се в глиган, похитил от боговете зърното, което било предназначено за жертвоприношение и го скрил всред съкровищата на асурите, които били скрити зад тридесет и седем планини. Емуша вече започнал да вари откраднатото зърно, когато Индра опънал своя лък, пронизал със стрелата си двадесет и една планини и убил глигана Емуша. Тогава Вишну, най-младият от синовете на Адити, взел жертвеното зърно и го върнал на боговете. Друг подвиг на Индра бил победата му над рогатия змей Шушна - демонът на сушата. Той снасял яйца, от които се раждали злините. Преди време, Шушна погълнал небесните води, но Индра го убил и освободил водите, за да се леят от небето, като животворен дъжд. Индра победил още много зли и опасни врагове, благодарение на смелостта и силата си. Той станал властелин на небесното царство и самите богове помолили Брахма да го провъзгласи за техен цар. Страшните Марути, божествата на бурите, вятъра, гръмотевиците и мълниите съпровождали Индра в битките. Изкусният Тващри му направил златна колесница и изковал стъраховито оръжие, което блестяло като слънце в десницата на Индра и карало враговете му да треперят от ужас. Самият бог на вятъра, Ваю управлявал колесницата му. Никой не можел да противостои на Индра и земята, и небето се разтърсвали от яростта му, когато поразявал враговете си. В битките на боговете с асурите, а те продължавали стотици и хиляди години, Индра предвождал небесното войнство и нанасял съкрушителни поражения на асурите.
Намучи, син на Дану, бил непобедим войн всред асурите, тъй както Индра бил непобедим войн всред боговете. Някога, много отдавна Индра и Намучи сключили съюз. Те се заклели, че няма да си нанесат един на друг удар, нито през деня, нито през нощта, нито във водата, нито на сушата, нито със сухо, нито с мокро оръжие. Но Намучи бил много лош и коварен, както и всички асури. Веднаж той напил Индра с божествената напитка "сома" , която смесил с пяната на пивото "сура" и така лишил героя от силата му. Тогава Индра отишъл за помощ и съвет при близнаците, синове на неговия брат Вивасват. Те били целители и богове на сутрешния и вечерния сумрак. "Какво да правя?" запитал Индра. "Намучи измени на клетвата ни и изпи моята сила. Но аз съм се заклел да не вдигам нито сухо, нито мокро оръжие над него. Заклел съм се да не го правя нито през деня, нито през нощта, нито на сушата, нито във водата." Тогава близнаците покрили оръжието на Индра с морска пяна и в часовете на сумрака - нито през деня, нито през нощта, на брега на океана, до самия прибой - нито във водата, нито на сушата, Индра убил Намучи, отрязвайки главата му с оръжието си, покрито с морска пяна - нито сухо, нито мокро. А от кръвта на убития Намучи близнаците приготвили целебна напитка, която върнала силата на Индра.