Mахабхарата" (Mahabharata), описваща великата война между потомците на Бхарата, както и "Рамаяна" (Ramayana) - повествование за деянията на Рама, са безпорно най-великите паметници на древноиндийската епическа поезия. Махабхарата, знаменитият епос на древна Индия, бил създаден между IV в.пр.Хр. и IV в.сл.Хр. В настоящия си вид, Махабхарата е огромен сборник (19 книги, състоящи се от над 100000 двустишия), съдържащ епически повествования, басни, притчи, диалози, богословски разсъждения, космогонни митове, генеалогия и химни, обединени от типичните принципи на индийската литература. Предполага се, че повествованието е възникнало при разцвета на първите царства в долината на Ганг и след това се е предавало устно, обогатявайки се с нови подробности. Окончателният, канонически вариант бил съставен от брахманските жреци.
Някога, в град Хащинапур управлявал слепият цар Дхритаращра от рода Бхарата. По милостта на бог Шива, жена му го дарила със сто могъщи синове, чийто учител бил Дрона - изключителен майстор на военното изкуство и познавач на всички оръжия. По-малкият брат на царя - Панда, умрял много млад, оставяйки пет сина, наричани Пандави: Юдхищхира, Бхимасена, Арджуна и близнаците Накула и Сахадева. След смъртта на баща им, те били възпитавани заедно със синовете на цар Дхритаращра, наричани Каурави. Дрона обучил младежите в бойни умения и в уречен ден, те демонстрирали наученото пред многочислена публика. Дълго не можело да се излъчи победител от единия или другия знатен род. Накрая, излязъл Арджуна, любимецът на Дрона. Той успял да победи всички в ездата, в управлението на колесница и в стрелбата с лък. Хората го приветствали възторжено, но Дурйодхан - най-големият от синовете на Дхритаращра, бил преизпълнен със злоба и завист. Така възникнала враждата между потомците на Дхритаращра и Панда. Но Дурйодхан не спрял до тук. Той отишъл при царя и настоял за изгонването на Пандавите от страната, за да не завладеят в бъдеще трона. Дхритаращра се вслушал в опасенията на най-големия си син и изгонил синовете на брат си. Той успял да ги убеди да отидат на празника на Шива в град Варанавата, където вече им бил устроен капан - къща от смолисто дърво, бамбук и слама, в която трябвало да живеят. Братята веднага заподозряли, какво им се готви, но решили да действат с хитрост. Те изкопали проход, през който напуснали къщата, когато била запалена, за да бъдат унищожени, както предвиждал коварния план. Докато братята Каурави се правели на съкрушени от гибелта на братовчедите си, оцелелите Пандави избягали на юг и преоблечени като странстващи отшелници се скрили в покрайнините на град Екачакра.
В това време Друпада, царят на царство Панчала, обявил, че ще ожени дъщеря си Драупади, девойка с неземна красота, за този, който излезе победител при състезание в стрелба с лък. Предрешените като отшелници братя Пандави се отправили към мястото на състезанието. Там пристигнали обаче и братовчедите им Каурави, предвождани от Дурйодхан. Състезанието спечелил Арджуна, защото никой, освен него не успял да опъне исполинския лък, изстрелвайки при това пет стрели едновременно. Така тя станала жена на петимата братя Пандави. Останалите участници в състезанието били недоволни, че Друпада дал дъщеря си на неизвестен отшелник и започнали да го заплашват с мечовете си, но Арджуна и Бхимасена го защитили. Друпада, пожелал да узнае кои са славните му защитници и след като чул историята им, се зарадвал много на сродяването си с Пандавите, като им обещал да помогне за възвърщането на изгубеното царство. Разбира се, за това научили братовчедите им Каурави и Дурйодхан започнал да измисля различни планове за умъртвяване на Пандавите. Но Бхшима, който бил съветник на Дхритаращра, Дрона и Ведура заявили, че половината царство принадлежи по право на Пандавите и само ако им бъде върнато, може да настъпи отново мир и спокойствие. В това време, далече-далече в горите, Пандавите започнали да строят нов град, наречен Индрапрастха. Тук бил построен величествения им дворец, с дължина пет хиляди лакти, подобен на небесната обител на Индра. Те избрали за свой цар Юдхищхира и заживяли в доволство и благополучие. Съкровищниците им били препълнени, на земята им се възцарил мир и благоденствие. Тогава Пандавите решили да извършат велико жертвоприношение и поканили много царе, както и роднините си от Хащинапур. Виждайки чудесата в двореца на братовчедите си и благоденствието на жителте в страната им, Дурйодхан се изпълнил с черна завист. Разбирайки, че не би могъл да победи със силата на оръжието, решил да си послужи с хитрост. Затова поканил Юдхищхира в новия си дворец, за да се позабавляват играейки на зарове. Шакуни, чичото на Дурйодхан, умеел да мами в играта на зарове и започнал да печели залог след залог. Така Юдхищхира проиграл земите си, престолния град, заедно с жителите му, братята си и накрая - самия себе си. Последо заложил красивата Драупади, но изгубил и този път. За да унижи още повече госта си, Дурйодхан изпратил Драупади да прислужва на жените в двореца. В този миг обаче, се чул вой на чакал и писък на птица. Приемайки това за божие знамение, Дхритаращра упрекнал сина си и обещал на Драупади да изпълни всяко нейно желание. Тя поискала свобода за себе си и Пандавите, защото била уверена, че ще съумеят да се сдобият отново с богатство. След известно време обаче, Дурйодхан изпратил пратеник до Юдхищхира със заповед да се върне, за да поиграят още веднаж на зарове. Този път залогът бил един - семейството на този, който изгуби, трябвало да престои в горите дванадесет години, а тринадесетата година - на такова място, където никой не би ги познал. И този път Шакуни спечелил, а Пандавите се отправили в изгнание.
Махабхарата
Някога, в град Хащинапур управлявал слепият цар Дхритаращра от рода Бхарата. По милостта на бог Шива, жена му го дарила със сто могъщи синове, чийто учител бил Дрона - изключителен майстор на военното изкуство и познавач на всички оръжия. По-малкият брат на царя - Панда, умрял много млад, оставяйки пет сина, наричани Пандави: Юдхищхира, Бхимасена, Арджуна и близнаците Накула и Сахадева. След смъртта на баща им, те били възпитавани заедно със синовете на цар Дхритаращра, наричани Каурави. Дрона обучил младежите в бойни умения и в уречен ден, те демонстрирали наученото пред многочислена публика. Дълго не можело да се излъчи победител от единия или другия знатен род. Накрая, излязъл Арджуна, любимецът на Дрона. Той успял да победи всички в ездата, в управлението на колесница и в стрелбата с лък. Хората го приветствали възторжено, но Дурйодхан - най-големият от синовете на Дхритаращра, бил преизпълнен със злоба и завист. Така възникнала враждата между потомците на Дхритаращра и Панда. Но Дурйодхан не спрял до тук. Той отишъл при царя и настоял за изгонването на Пандавите от страната, за да не завладеят в бъдеще трона. Дхритаращра се вслушал в опасенията на най-големия си син и изгонил синовете на брат си. Той успял да ги убеди да отидат на празника на Шива в град Варанавата, където вече им бил устроен капан - къща от смолисто дърво, бамбук и слама, в която трябвало да живеят. Братята веднага заподозряли, какво им се готви, но решили да действат с хитрост. Те изкопали проход, през който напуснали къщата, когато била запалена, за да бъдат унищожени, както предвиждал коварния план. Докато братята Каурави се правели на съкрушени от гибелта на братовчедите си, оцелелите Пандави избягали на юг и преоблечени като странстващи отшелници се скрили в покрайнините на град Екачакра.
В това време Друпада, царят на царство Панчала, обявил, че ще ожени дъщеря си Драупади, девойка с неземна красота, за този, който излезе победител при състезание в стрелба с лък. Предрешените като отшелници братя Пандави се отправили към мястото на състезанието. Там пристигнали обаче и братовчедите им Каурави, предвождани от Дурйодхан. Състезанието спечелил Арджуна, защото никой, освен него не успял да опъне исполинския лък, изстрелвайки при това пет стрели едновременно. Така тя станала жена на петимата братя Пандави. Останалите участници в състезанието били недоволни, че Друпада дал дъщеря си на неизвестен отшелник и започнали да го заплашват с мечовете си, но Арджуна и Бхимасена го защитили. Друпада, пожелал да узнае кои са славните му защитници и след като чул историята им, се зарадвал много на сродяването си с Пандавите, като им обещал да помогне за възвърщането на изгубеното царство. Разбира се, за това научили братовчедите им Каурави и Дурйодхан започнал да измисля различни планове за умъртвяване на Пандавите. Но Бхшима, който бил съветник на Дхритаращра, Дрона и Ведура заявили, че половината царство принадлежи по право на Пандавите и само ако им бъде върнато, може да настъпи отново мир и спокойствие. В това време, далече-далече в горите, Пандавите започнали да строят нов град, наречен Индрапрастха. Тук бил построен величествения им дворец, с дължина пет хиляди лакти, подобен на небесната обител на Индра. Те избрали за свой цар Юдхищхира и заживяли в доволство и благополучие. Съкровищниците им били препълнени, на земята им се възцарил мир и благоденствие. Тогава Пандавите решили да извършат велико жертвоприношение и поканили много царе, както и роднините си от Хащинапур. Виждайки чудесата в двореца на братовчедите си и благоденствието на жителте в страната им, Дурйодхан се изпълнил с черна завист. Разбирайки, че не би могъл да победи със силата на оръжието, решил да си послужи с хитрост. Затова поканил Юдхищхира в новия си дворец, за да се позабавляват играейки на зарове. Шакуни, чичото на Дурйодхан, умеел да мами в играта на зарове и започнал да печели залог след залог. Така Юдхищхира проиграл земите си, престолния град, заедно с жителите му, братята си и накрая - самия себе си. Последо заложил красивата Драупади, но изгубил и този път. За да унижи още повече госта си, Дурйодхан изпратил Драупади да прислужва на жените в двореца. В този миг обаче, се чул вой на чакал и писък на птица. Приемайки това за божие знамение, Дхритаращра упрекнал сина си и обещал на Драупади да изпълни всяко нейно желание. Тя поискала свобода за себе си и Пандавите, защото била уверена, че ще съумеят да се сдобият отново с богатство. След известно време обаче, Дурйодхан изпратил пратеник до Юдхищхира със заповед да се върне, за да поиграят още веднаж на зарове. Този път залогът бил един - семейството на този, който изгуби, трябвало да престои в горите дванадесет години, а тринадесетата година - на такова място, където никой не би ги познал. И този път Шакуни спечелил, а Пандавите се отправили в изгнание.