Дворецът Бангалор
[You must be registered and logged in to see this image.]
Бангалор е един от най-модерните и прогресиращи градове на Индия. Това е съвременен урбанизиран център, в който се развиват с бързи темпове информационните технологии, а редом до тях продължава да се усеща живото присъствие на богата му вековна история. Доказателство за еклектичната симбиоза между индийската традиция и модерното е дворецът Бангалор, който е уникална смесица между архитектурни стилове на Европа и Ориента.
Разположен в самото сърце на южния индийски град, който е столица на щата Карнатака, замъкът Бангалор е една от най-големите му забележителности. Веднага щом зърнете имението, че усетите, че то силно напомня на средновековните дворци в Нормандия и Англия.
Дворецът Бангалор е построен преди повече от век, като за пример, строителите са имали Уиндзор в Англия. Напомнящ средновековна крепост Бангалор е издигнат по време на династията Водеяр в края на 19 век. Във вътрешността му могат да се видят великолепни дърворезби, а впечатление правят и орнаментите в стил Тюдор.
Причината дворецът Бангалор да напомня кралския Уиндзор е съвсем обичайна или поне така разказват местните истории. Крал Чамараджа от династията Водеяр бил силно впечатлен от средновековната английска крепост по време на едно от пътуванията си на Острова. Веднага след завръщането му на родна земя той разпорежда построяването на двореца Бангалор.
Всъщност замъкът е бил започнат през 1862 г. от Гарет, който е първият директор на Централната градска гимназия в Бангалор, известна днес като Градския колеж. През 1884 година имението е закупен от махараджата от Водеяр. Строителството на нестандартния дворец приключва през 1944 година.
С издигането на красивия индийски палат, той бил заобграден от невероятни градини. Днешният парк, който обикаля замъка са само бледо копие на онова, което е било изградено тук през 19 век. Архитектурата на замъка Бангалор е издържана в стила Тюдор с много готически прозорчета, големи и малки кули.
В интериорно отношение дворецът Бангалор също впечатлява с елегантните си дърворезби, флорални мотиви, изящни корнизи и красиви релефните картини на тавана. Мебелите са автентични, като са издържани в нео-класически, викториански и стил Едуард (Edwardian) стил. Закупени се от Джон Робъртс и прословутата компания „Lazarus”. Доврецът Бангалор има 35 стаи, повечето от които са спални. След една от реставрациите на замъка, той осъмва с изящни огледала и цветна стъклопис, специално внесени от Англия.
Цялото имение се разпростира на около 45 декара. Към настоящият момент той е собственост на кралското семейство Мисор, което през 2005 година решава да го отвори за обществени посещения. Огромният интерес към двореца Бангалор е причина днес фамилията да се издържа от интереса на туристите, както и от провеждането на различни концерти и обществени прояви.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Бангалор е един от най-модерните и прогресиращи градове на Индия. Това е съвременен урбанизиран център, в който се развиват с бързи темпове информационните технологии, а редом до тях продължава да се усеща живото присъствие на богата му вековна история. Доказателство за еклектичната симбиоза между индийската традиция и модерното е дворецът Бангалор, който е уникална смесица между архитектурни стилове на Европа и Ориента.
Разположен в самото сърце на южния индийски град, който е столица на щата Карнатака, замъкът Бангалор е една от най-големите му забележителности. Веднага щом зърнете имението, че усетите, че то силно напомня на средновековните дворци в Нормандия и Англия.
Дворецът Бангалор е построен преди повече от век, като за пример, строителите са имали Уиндзор в Англия. Напомнящ средновековна крепост Бангалор е издигнат по време на династията Водеяр в края на 19 век. Във вътрешността му могат да се видят великолепни дърворезби, а впечатление правят и орнаментите в стил Тюдор.
Причината дворецът Бангалор да напомня кралския Уиндзор е съвсем обичайна или поне така разказват местните истории. Крал Чамараджа от династията Водеяр бил силно впечатлен от средновековната английска крепост по време на едно от пътуванията си на Острова. Веднага след завръщането му на родна земя той разпорежда построяването на двореца Бангалор.
Всъщност замъкът е бил започнат през 1862 г. от Гарет, който е първият директор на Централната градска гимназия в Бангалор, известна днес като Градския колеж. През 1884 година имението е закупен от махараджата от Водеяр. Строителството на нестандартния дворец приключва през 1944 година.
С издигането на красивия индийски палат, той бил заобграден от невероятни градини. Днешният парк, който обикаля замъка са само бледо копие на онова, което е било изградено тук през 19 век. Архитектурата на замъка Бангалор е издържана в стила Тюдор с много готически прозорчета, големи и малки кули.
В интериорно отношение дворецът Бангалор също впечатлява с елегантните си дърворезби, флорални мотиви, изящни корнизи и красиви релефните картини на тавана. Мебелите са автентични, като са издържани в нео-класически, викториански и стил Едуард (Edwardian) стил. Закупени се от Джон Робъртс и прословутата компания „Lazarus”. Доврецът Бангалор има 35 стаи, повечето от които са спални. След една от реставрациите на замъка, той осъмва с изящни огледала и цветна стъклопис, специално внесени от Англия.
Цялото имение се разпростира на около 45 декара. Към настоящият момент той е собственост на кралското семейство Мисор, което през 2005 година решава да го отвори за обществени посещения. Огромният интерес към двореца Бангалор е причина днес фамилията да се издържа от интереса на туристите, както и от провеждането на различни концерти и обществени прояви.