[You must be registered and logged in to see this image.]
Лохри или още Лоди е индийски културен празник, изпълнен с много веселие и цветове. Той се празнува в щата Пенджаб на 13 януари, един ден преди Makar Sankranti.
Това е типичен за Пенджаб празник и там той се чества най-пищно, но също така се празнува и в градове като Делхи, в някой места на Северна Индия, където има преобладаващи пенджабци. Според народните предания Лоди се чества в навечерието на деня на зимното слънцестоене, но в Пънджаб го празнуват също така за да се обозначат последни студени дни от зимата, и началото на новата реколта (тъй като там хората се занимават със земеделие). Обикновенно фестивала се празнува през последната седмица на януари, защото първите няколко седмици от месеца са студени, и след празника, температурите започват да се покачват.
През деня децата (наричат се лохри) ходя по къщите и пеят песни в чест на Dulha Bhatti,(пенджабската версия на Робин Худ) крадец, който помага на бедните и се бори за правата на хората). На децата се дават бонбони и солени храни (а понякога и пари).. Събраните от децата неща се хвърлят в огъня.
Фестивала се празнува на открито. Тъй като на 13 януари е студено се пали голям огън. Вечерта цялото село излиза и се събира околко огъня и всички са като едно щастливо семество. Вън, на открития огън, заедно се молят, забавляват, пеят и танцуват. Съществената част на фестивала са песните и танците. Хората са облечени в светли дрехи, танцуват бангра и пеят пенджабски песни.
Това е типичен за Пенджаб празник и там той се чества най-пищно, но също така се празнува и в градове като Делхи, в някой места на Северна Индия, където има преобладаващи пенджабци. Според народните предания Лоди се чества в навечерието на деня на зимното слънцестоене, но в Пънджаб го празнуват също така за да се обозначат последни студени дни от зимата, и началото на новата реколта (тъй като там хората се занимават със земеделие). Обикновенно фестивала се празнува през последната седмица на януари, защото първите няколко седмици от месеца са студени, и след празника, температурите започват да се покачват.
През деня децата (наричат се лохри) ходя по къщите и пеят песни в чест на Dulha Bhatti,(пенджабската версия на Робин Худ) крадец, който помага на бедните и се бори за правата на хората). На децата се дават бонбони и солени храни (а понякога и пари).. Събраните от децата неща се хвърлят в огъня.
Фестивала се празнува на открито. Тъй като на 13 януари е студено се пали голям огън. Вечерта цялото село излиза и се събира околко огъня и всички са като едно щастливо семество. Вън, на открития огън, заедно се молят, забавляват, пеят и танцуват. Съществената част на фестивала са песните и танците. Хората са облечени в светли дрехи, танцуват бангра и пеят пенджабски песни.