Амритсар е най-големият град в индийския щат Пенджаб, известен с това, че там се намира най-святото място за сикхите – Харимандир или още наречен Златния храм.
Сикхизмът е най-младата религия в света – само на 500 години, но бързо се превръща в петата по големина и брой последователи.
Златният храм е построен през XVI век върху изкуствен остров, когато петият наставник на сикхите Арджан създава Амритсар, наречен още Езерото на божествения нектар.
Храмът постепенно се превръща в духовния и културен център на сикхите. Там се намира и Грант Сахиб - „библията“ на сикхите, която се пази под златен балдахин, украсен със смарагди и диаманти. Всяка вечер с факелна процесия тя бива съпровождана от Златния храм до намиращия се на срещуположния бряг на свещеното езеро мраморен храм Акал Тахт (“Трон на Вечния”), символ на властта в света, а сутрин се връща церемониално в Златния храм.
През 60-те години на XVIII век афганите разрушават храма, който бързо е възстановен. В общи линии видът на сградата е запазен, въпреки някои промени и добавки.
Долната част на зданието както и пътят, водещ към него са покрити с мрамор. Горните части на сградата и малките куполи са облицовани с позлатени медни плочи, върху които са изписани текстове от Грант Сахиб.
Храмът има по един вход от всяка от четирите страни, което подчертава концепцията за важността на приемствеността и отвореността към света. Входовете символизират още четирите хиндуистки касти, които са еднакво приети и почитани от сикхите.
Вътре в храма се намират мощите на покойни сикхски проповедници и мъченици. Множеството паметни плочи напомнят за важни събития в историята на сикхите. Интериорът е богато декориран с фрески, инкрустации и позлати. Декорациите се състоят предимно от растителни и абстрактни мотиви, и по-рядко растителни и човешки изображения. Върху покрива на сградата има павилион с купол – Шиш Махал, или Огледалната стая, украсена с владетелския символ с формата на чадър.
В миналото изкуството и архитектурата на сикхите често са пренебрегвани и дори възприемани като работа на неуки майстори, подражаващи на дворцовите стилове.
Всеки желаещ да посети Златния храм е свободен да го направи, независимо от своята религиозна принадлежност, раса или пол. Единствените изисквания към посетителите са да не консумират алкохол и месо, както и да не пушат докато са в сградата. Очаква се те да носят подходящо облекло и забрадки на главите си, а на влизане да събуят обувките си и да измият краката си в малкия басейн на входа.
Един от най-важите фестивали, които се организират в Харимандир се нарича Vaisakhi, който се състои през втората седмица на април. Друг такъв е Diwali, по време на който храмът е осветен с множество лампи а над него се запалват фойерверки. По времена тези празненства между един и два милиона поклонници посещават храма.
Повечето сикхи идват в Харимандир поне веднъж в живота си, особено на специални случаи като рождени дни и сватби.
Сикхизмът е най-младата религия в света – само на 500 години, но бързо се превръща в петата по големина и брой последователи.
История
Златният храм е построен през XVI век върху изкуствен остров, когато петият наставник на сикхите Арджан създава Амритсар, наречен още Езерото на божествения нектар.
Храмът постепенно се превръща в духовния и културен център на сикхите. Там се намира и Грант Сахиб - „библията“ на сикхите, която се пази под златен балдахин, украсен със смарагди и диаманти. Всяка вечер с факелна процесия тя бива съпровождана от Златния храм до намиращия се на срещуположния бряг на свещеното езеро мраморен храм Акал Тахт (“Трон на Вечния”), символ на властта в света, а сутрин се връща церемониално в Златния храм.
Архитектура
През 60-те години на XVIII век афганите разрушават храма, който бързо е възстановен. В общи линии видът на сградата е запазен, въпреки някои промени и добавки.
Долната част на зданието както и пътят, водещ към него са покрити с мрамор. Горните части на сградата и малките куполи са облицовани с позлатени медни плочи, върху които са изписани текстове от Грант Сахиб.
Храмът има по един вход от всяка от четирите страни, което подчертава концепцията за важността на приемствеността и отвореността към света. Входовете символизират още четирите хиндуистки касти, които са еднакво приети и почитани от сикхите.
Вътре в храма се намират мощите на покойни сикхски проповедници и мъченици. Множеството паметни плочи напомнят за важни събития в историята на сикхите. Интериорът е богато декориран с фрески, инкрустации и позлати. Декорациите се състоят предимно от растителни и абстрактни мотиви, и по-рядко растителни и човешки изображения. Върху покрива на сградата има павилион с купол – Шиш Махал, или Огледалната стая, украсена с владетелския символ с формата на чадър.
В миналото изкуството и архитектурата на сикхите често са пренебрегвани и дори възприемани като работа на неуки майстори, подражаващи на дворцовите стилове.
Всеки желаещ да посети Златния храм е свободен да го направи, независимо от своята религиозна принадлежност, раса или пол. Единствените изисквания към посетителите са да не консумират алкохол и месо, както и да не пушат докато са в сградата. Очаква се те да носят подходящо облекло и забрадки на главите си, а на влизане да събуят обувките си и да измият краката си в малкия басейн на входа.
Чествания
Един от най-важите фестивали, които се организират в Харимандир се нарича Vaisakhi, който се състои през втората седмица на април. Друг такъв е Diwali, по време на който храмът е осветен с множество лампи а над него се запалват фойерверки. По времена тези празненства между един и два милиона поклонници посещават храма.
Повечето сикхи идват в Харимандир поне веднъж в живота си, особено на специални случаи като рождени дни и сватби.
[You must be registered and logged in to see this image.]
