Всичко за Индия и Боливуд


You are not connected. Please login or register

Легенда за потопа

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Легенда за потопа on Чет 13 Мар 2014 - 3:17

BollyAngel

avatar
Администратор
Администратор
Легенда за потопа

Oтдавна, много отдавна, Ману първият човек, синът на Вивасват заживял в уединено място на земята, в близост до южните планини. Една сутрин, когато миел ръцете си, видял в съда с вода малка рибка, която му казала: "Моля те, запази живота ми и аз ще те спася". Удивеният Ману запитал: "Че от какво ще ме спасиш?" А рибката отговорила: "След време ще настъпи потоп и ще погуби всички живи същества. От него ще те спася. Докато сме малки, нас, рибите ни грози опасност отвсякъде. По-големите изяждат по-малките. Моля те, сложи ме в съд с вода и когато порастна, изкопай малко езеро и ме пусни в него, докато стана съсем голяма. Тогава ме пусни в морето, тъй като вече няма нищо да ме заплашва". Ману направил така, както го посъветвала рибката. Скоро тя станала много, много голяма риба и имала рог на главата. Ману я пуснал на воля в морето. Преди да отплува обаче, тя му казала: "Събери семена от различни растения, направи си кораб и ме чакай. Щом започне потопът, качи се на него и аз ще те спася." Ману построил кораба, както го посъветвала рибата и когато започнал потопът се качил на него. Грамадната риба изплувала от разпенените вълни, Ману привързал кораба към рога й и тя го затеглила през бушуващата стихия. Скоро земята потънала в морската бездана и докъдето стигал погледа се виждала само вода. Единствените живи същества останали само Ману и рибата. Свирепите ветрове блъскали кораба от всички страни, но могъщата риба плувала и плувала безспир напред, докато стигнали високата Хималайска планина. Тогава тя казала на Ману: "Ето, че те спасих. Сега завържи кораба за някое здраво дърво и бъди внимателен, защото бушуващата буря може да те отнесе обратно в морето. Когато водата започне да спада, спускай се и ти внимателно, заедно с нея." Ману послушал съвета й и от тогава, това място в северните планини се нарича "Спускането на Ману". И тъй като потопът унищожил всички живи същества, останал единствено Ману. Благодарен за спасението си, той извършил жертвоприношение, славейки боговете. Тогава жертвата се превърнала в девойката Ида. Тя станала негова жена и след време се родили децата им. Така бил възроден човешкият род.
Подвизите на Индра

Индра бил любимият и най-могъщ син на Адити, майката на боговете. При раждането едва не погубил майка си и веднага грабнал оръжието. Изплашена от необикновеното появяване и страшния вид на сина си, Адити се опитала да го скрие, но той застанал пред всички в златни доспехи, изпълвайки Вселената. Виждайки това, майка му застинала от гордост пред могъществото му. Индра станал велик, непобедим войн, пред който треперели и боговете, и асурите. Още съвсем млад, той победил коварния демон Емуша. Някога този демон, преобразявайки се в глиган, похитил от боговете зърното, което било предназначено за жертвоприношение и го скрил всред съкровищата на асурите, които били скрити зад тридесет и седем планини. Емуша вече започнал да вари откраднатото зърно, когато Индра опънал своя лък, пронизал със стрелата си двадесет и една планини и убил глигана Емуша. Тогава Вишну, най-младият от синовете на Адити, взел жертвеното зърно и го върнал на боговете. Друг подвиг на Индра бил победата му над рогатия змей Шушна - демонът на сушата. Той снасял яйца, от които се раждали злините. Преди време, Шушна погълнал небесните води, но Индра го убил и освободил водите, за да се леят от небето, като животворен дъжд. Индра победил още много зли и опасни врагове, благодарение на смелостта и силата си. Той станал властелин на небесното царство и самите богове помолили Брахма да го провъзгласи за техен цар. Страшните Марути, божествата на бурите, вятъра, гръмотевиците и мълниите съпровождали Индра в битките. Изкусният Тващри му направил златна колесница и изковал стъраховито оръжие, което блестяло като слънце в десницата на Индра и карало враговете му да треперят от ужас. Самият бог на вятъра, Ваю управлявал колесницата му. Никой не можел да противостои на Индра и земята, и небето се разтърсвали от яростта му, когато поразявал враговете си. В битките на боговете с асурите, а те продължавали стотици и хиляди години, Индра предвождал небесното войнство и нанасял съкрушителни поражения на асурите.
Намучи, син на Дану, бил непобедим войн всред асурите, тъй както Индра бил непобедим войн всред боговете. Някога, много отдавна Индра и Намучи сключили съюз. Те се заклели, че няма да си нанесат един на друг удар, нито през деня, нито през нощта, нито във водата, нито на сушата, нито със сухо, нито с мокро оръжие. Но Намучи бил много лош и коварен, както и всички асури. Веднаж той напил Индра с божествената напитка "сома" , която смесил с пяната на пивото "сура" и така лишил героя от силата му. Тогава Индра отишъл за помощ и съвет при близнаците, синове на неговия брат Вивасват. Те били целители и богове на сутрешния и вечерния сумрак. "Какво да правя?" запитал Индра. "Намучи измени на клетвата ни и изпи моята сила. Но аз съм се заклел да не вдигам нито сухо, нито мокро оръжие над него. Заклел съм се да не го правя нито през деня, нито през нощта, нито на сушата, нито във водата." Тогава близнаците покрили оръжието на Индра с морска пяна и в часовете на сумрака - нито през деня, нито през нощта, на брега на океана, до самия прибой - нито във водата, нито на сушата, Индра убил Намучи, отрязвайки главата му с оръжието си, покрито с морска пяна - нито сухо, нито мокро. А от кръвта на убития Намучи близнаците приготвили целебна напитка, която върнала силата на Индра.

2 Re: Легенда за потопа on Чет 13 Мар 2014 - 3:18

BollyAngel

avatar
Администратор
Администратор
Пазителите на света

Одържайки победа във войните с асурите, Индра се утвърдил на трона, като небесен господар. Боговете Яма, Варуна и другите, които му помагали в тези войни, разделили с него властта над Вселената и Брахма ги провъзгласил за "Пзители на света". На Индра той дарил властта над Изтока, страната на боговете. И от тогава Изтока се охранявал и поддържал от Айравата, белият слон на Индра, главният от гигантските слонове "диг-гаджи", които имали по четири бивни и били големи като планини. Заедно с Айравата, слоновете били осем, колкото са посоките на света. Другите слонове били Пундарика, Вамана, Кумуда, Анджана, Пушпаданта, Сарвабхаума и Супратика. Те охранявали и поддържали земята. Индра управлявал източните страни заедно с великите небесни мъдреци, с духовете "апсара", полубоговете "гандхарва" и "сиддха".

Яма получил властта над Юга, където била страната на предците. Там на края на земята, обвито в мъгли и тъма било неговото царство. Пътят към Питаралока (светът на предците - "питара") се охранявал от двете чудовищни кучета Шарбара, родени от Сарама, кучето на Индра. Сумрачни, като дивата джунгла били владенията на Яма и там намирали облегчение душите на добродетелните хора. Подвластен на Яма бил също и Адът, разположен дълбоко, под седемте подземни свята. Там влачела водите си кървавата, зловонна огнена река Валтарани. Там отивали душите на тези, които са извършили тежки грехове, докато били живи. Слънцето, Луната, Вятърът, Огънят и Водата били съгледвачите на Яма и свидетелствали за злодеянията, извършени на земята. Но златният дворец на Яма, построен от изкусния божествен творец Вишвакарман бил великолепен и пълен с богатства. Там душите на праведните потъвали в истинско блаженство. Вамана, слонът на Яма, охранявал и поддържал Юга.
Западът принадлежал на Варуна, който обитавал великолепен бял дворец, построен също от Вишвакарман на дъното на океана. Целият дворец бил заобиколен от възхитителни градини, чиито дървета били отрупани със скъпоценни камъни. Там пеели птици с невиждана красота. Там никога не било студено или горещо. В царството на Варуна отивали загиналите в битки асури. Някога Яма ги отдал под властта на бога на океана и оттогава умрелите асури отивали при Варуна, както хората - в царството на Яма. Варуна съдел асурите и ги наказвал за греховете им, както Яма - хората. Анджана, слонът на Варуна, охранявал и поддържал Запада.
Северът бил под властта на Кубера - цар на царете, господар на богатствата и повелител на "якшите". Заобиколен от цветущи градини и китни горички се издигал градът на Кубера. Там реките и езерата били пълни със златни лотоси и цели ята лебеди, а по бреговете им бродели диви слонове, антилопи, биволи и всякакви животни. Владенията на Кубера били препълнени със съкровища, охранявани от свирепте "якши", злите демони "ракшаси" и полубожествените същества "киннарас". Дворецът на Кубера, бил построен също от изкусния Вишвакарман и наподобявал бял облак, излъчващ златно сияние и сякаш плувал във въздуха, над планините. Сарвабхаума, слонът на Кубера, охранявал и поддържал Севера.


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Освен Индра, Яма, Варуна и Кубера, Брахма определил пазители и на междинните страни на света. Пазител на Севроизтока станал Сома - богът на Луната. Неговият слон Супратика охранявал и поддържал тази част на света. Югоизтока владеел богът на слънцето Сурия, а неговия слон Кумуда охранявал и поддържал владенията му. Югозападът бил подвластен на Агни - богът на огъня и Югозапада бил охраняван и поддържан от неговия слон - Пундарика. Северозападът останал във владение на Ваю - богът на вятъра. Слонът му Пушпаданта охранявал и поддържал владенията му.[/size]

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите