Индуизмът (Санатана дхарма, „Вечен закон“) е религията, изповядвана от по-голямата част от Индия. Тя обхваща широк кръг различаващи се едно от друго направления от народния индуизъм и ведизма до направлението бхакти и вайшнавизма. Индуизмът включва също йогическата традиция, както и множество правила за ежедневно поведение, основани на идеята за карма.
Освен че няма еднозначно формулирана система от вярвания, индуизмът се е формирал постепенно въз основа на различни традиции и няма единствен основоположник. Сред корените му е ведическата религия от желязната епоха, поради което понякога е определян като „най-старата съвременна религия“или „най-старата съвременна главна традиция“. В демографско отношение индуизмът е третата най-разпространена религия в света след християнството и исляма с около 1 милиард последователи, приблизително 828 милиона от които живеят в Република Индия. Други значителни индуистки общности живеят в Непал (23 милиона), Бангладеш (14 милиона) и Индонезия (3,3 милиона, главно на остров Бали). По-малки групи има в Мавриций, Фиджи, Гаяна, Тринидад и Тобаго, Суринам и сред индийската диаспора по света.
В основата на индуизма се намират множество религиозни текстове, които се разделят на две групи - шрути и шмрити. Те разглеждат въпроси на теологията, философията и митологията и съдържат указания за практикуването на дхарма, религиозния живот. Сред тези текстове най-важни, авторитетни и древни са Ведите. Други основни текстове са Упанишадите, Пурана и епосите Махабхарата и Рамаяна, сред които особено значение има Бхагавад гита, трактат в поетична форма, включен в Махабхарата.
История
Най-старите свидетелства за религиозна дейност в Индия датират от къснонеолитната Индска цивилизация между средата на 6 хилядолетие пр.н.е. и средата на 3 хилядолетие пр.н.е. Вярванията от един по-късен период, между средата на 2 хилядолетие пр.н.е. и 6 век пр.н.е., вече се определят като историческа ведическа религия. Те, както и днешния индуизъм, се основават на Ведите, най-старата от които, Ригведа, се появява между 1700 и 1100 година пр.н.е. Ведизмът се концентрира върху почитането на божества, като Индра, Варуна и Агни и практикуването на ритуала сома. Най-ранните ведически традиции имат силно сходство със зороастризма и други индоевропейски религии, а разпространението им в Индия се свързва със завладяването на региона от индоарийците, говорещи санскрит.
Арийците донасят сложен обред на жертвоприношение - яджна, по време на който, в жертва на боговете се принася печено говеждо месо и напитката сома. Арийците се смесват с месните племена, наречени в Ригведа даса. В резултат на това състава на обществото се усложнил и това довело до развитието на кастовата система, която става социална база на индуизма. В новата система първостепенна роля се отреждало на брахмините - познавачи на Ведите и главни изпълнители на обредите. Главните санскритски епоси Рамаяна и Махабхарата са съставени в рамките на продължителен период, обхващащ последните векове преди новата ера и първите столетия от нея. Те съдържат митологични разкази за владетели и войни в древна Индия, смесени с религиозни и философски трактати.
В средата на 1 хилядолетие пр.н.е. индуизмът е силно повлиян от появата и широкото разпространение на три религиозно-философски учения - Упанишадите, джайнизма и будизма. Махавира и Буда смятат, че за постигането на мокша или нирвана не е нужно да се приема авторитета на Ведите или кастовата система, поддържана от индуизма, като Буда дори твърди, че съществуването на душата или на Бог не е задължително. През 6 век пр.н.е. популярност в северната част на страната придобива атеистичното учение на Чарвака. Будизмът достига най-голямо влияние в Индия при управлението на Ашока, обединил голяма част от подконтинента в държавата Мауря през 3 век пр.н.е., но през следващите векове будизмът отново губи влияние за сметка на индуизма.
През 3 век в индуизма се оформят няколко самостоятелни направления – санкхя, йога, няя, вайшешика, миманса, веданта. Санскритската култура запада през 6 век, а появилата се по това време Пурана, съдържаща митове за божествените деви, техните отношения с хората и войните им с демоничните ракшаси, става основа на един по-масов индуизъм, изместил елитарния брахманизъм.
Ислямът достига до Индия в началото на 7 век с появата на арабски търговци и завладяването на Синдх от мюсюлманите, но засилва влиянието си през 12 век, когато голяма част от подконтинента е подчинена от мюсюлмански държави. През този период будизмът бързо запада, а много индуисти приемат исляма. Някои мюсюлмански владетели, като Аурангзеб, подлагат индуизма на преследвания, докато други, като Акбар, са относително толерантни към него. Самият индуизъм претърпява дълбоки промени, до голяма степен под влиянието на изявени учители, като Рамануджа, Мадхвачаря и Чайтаня Махапрабху. Последователите на течението бхакти се отдръпват от абстрактната концепция за Брахман, изградена от философа Ади Шанкара няколко века преди това, заменяйки я с емоционално почитане на по-достъпни аватари, най-вече Кришна и Рама.
През 19 век индийската религиозна литература предизвиква интереса на западни филолози, като Макс Мюлер и Макс Удроф, които изследват класически текстове на Ведите, Пурана и Тантра. По същото време организации като Брахмо Самадж и Теософско общество се опитват да смесят индуистката философия с авраамическата традиция, стремейки се към реформиране на индийското общество, докато други течения, като последователите на Рамакришна и Рамана Махарши, се концентрират главно върху местните традиции. Видни философи, като Шри Чинмой, Шри Ауробиндо и Бхактиведанта Свами Прабхупада, превеждат и адаптират към съвременните условия класическите индуистки текстове.
Вярвания
Индуизмът не е единна религия, а представлява система от местни вярвания. Той е политеистичен, макар школата Веданта да представлява пантеистична религия. Главни божества в индуизма са Брахма, Вишну и Шива, въплътени в тройния образ Тримурти. Основа на индуиският светоглед е учението за четирите цели в живота на човека: кама, артха, Дхарма и мокша, Основни принципи на индуизма са понятията карма, Дхарма и самсара. Най-древните индуистки книги са Ведите. Индуизмът поддържа кастовото разделение на индийското общество. В индуизма съществуват две основни направления - вишнуизъм и шиваизъм. Сред шиваистите се забелязват почитателите на женското начало - шактисти.
Освен че няма еднозначно формулирана система от вярвания, индуизмът се е формирал постепенно въз основа на различни традиции и няма единствен основоположник. Сред корените му е ведическата религия от желязната епоха, поради което понякога е определян като „най-старата съвременна религия“или „най-старата съвременна главна традиция“. В демографско отношение индуизмът е третата най-разпространена религия в света след християнството и исляма с около 1 милиард последователи, приблизително 828 милиона от които живеят в Република Индия. Други значителни индуистки общности живеят в Непал (23 милиона), Бангладеш (14 милиона) и Индонезия (3,3 милиона, главно на остров Бали). По-малки групи има в Мавриций, Фиджи, Гаяна, Тринидад и Тобаго, Суринам и сред индийската диаспора по света.
В основата на индуизма се намират множество религиозни текстове, които се разделят на две групи - шрути и шмрити. Те разглеждат въпроси на теологията, философията и митологията и съдържат указания за практикуването на дхарма, религиозния живот. Сред тези текстове най-важни, авторитетни и древни са Ведите. Други основни текстове са Упанишадите, Пурана и епосите Махабхарата и Рамаяна, сред които особено значение има Бхагавад гита, трактат в поетична форма, включен в Махабхарата.
История
Най-старите свидетелства за религиозна дейност в Индия датират от къснонеолитната Индска цивилизация между средата на 6 хилядолетие пр.н.е. и средата на 3 хилядолетие пр.н.е. Вярванията от един по-късен период, между средата на 2 хилядолетие пр.н.е. и 6 век пр.н.е., вече се определят като историческа ведическа религия. Те, както и днешния индуизъм, се основават на Ведите, най-старата от които, Ригведа, се появява между 1700 и 1100 година пр.н.е. Ведизмът се концентрира върху почитането на божества, като Индра, Варуна и Агни и практикуването на ритуала сома. Най-ранните ведически традиции имат силно сходство със зороастризма и други индоевропейски религии, а разпространението им в Индия се свързва със завладяването на региона от индоарийците, говорещи санскрит.
Арийците донасят сложен обред на жертвоприношение - яджна, по време на който, в жертва на боговете се принася печено говеждо месо и напитката сома. Арийците се смесват с месните племена, наречени в Ригведа даса. В резултат на това състава на обществото се усложнил и това довело до развитието на кастовата система, която става социална база на индуизма. В новата система първостепенна роля се отреждало на брахмините - познавачи на Ведите и главни изпълнители на обредите. Главните санскритски епоси Рамаяна и Махабхарата са съставени в рамките на продължителен период, обхващащ последните векове преди новата ера и първите столетия от нея. Те съдържат митологични разкази за владетели и войни в древна Индия, смесени с религиозни и философски трактати.
В средата на 1 хилядолетие пр.н.е. индуизмът е силно повлиян от появата и широкото разпространение на три религиозно-философски учения - Упанишадите, джайнизма и будизма. Махавира и Буда смятат, че за постигането на мокша или нирвана не е нужно да се приема авторитета на Ведите или кастовата система, поддържана от индуизма, като Буда дори твърди, че съществуването на душата или на Бог не е задължително. През 6 век пр.н.е. популярност в северната част на страната придобива атеистичното учение на Чарвака. Будизмът достига най-голямо влияние в Индия при управлението на Ашока, обединил голяма част от подконтинента в държавата Мауря през 3 век пр.н.е., но през следващите векове будизмът отново губи влияние за сметка на индуизма.
През 3 век в индуизма се оформят няколко самостоятелни направления – санкхя, йога, няя, вайшешика, миманса, веданта. Санскритската култура запада през 6 век, а появилата се по това време Пурана, съдържаща митове за божествените деви, техните отношения с хората и войните им с демоничните ракшаси, става основа на един по-масов индуизъм, изместил елитарния брахманизъм.
Ислямът достига до Индия в началото на 7 век с появата на арабски търговци и завладяването на Синдх от мюсюлманите, но засилва влиянието си през 12 век, когато голяма част от подконтинента е подчинена от мюсюлмански държави. През този период будизмът бързо запада, а много индуисти приемат исляма. Някои мюсюлмански владетели, като Аурангзеб, подлагат индуизма на преследвания, докато други, като Акбар, са относително толерантни към него. Самият индуизъм претърпява дълбоки промени, до голяма степен под влиянието на изявени учители, като Рамануджа, Мадхвачаря и Чайтаня Махапрабху. Последователите на течението бхакти се отдръпват от абстрактната концепция за Брахман, изградена от философа Ади Шанкара няколко века преди това, заменяйки я с емоционално почитане на по-достъпни аватари, най-вече Кришна и Рама.
През 19 век индийската религиозна литература предизвиква интереса на западни филолози, като Макс Мюлер и Макс Удроф, които изследват класически текстове на Ведите, Пурана и Тантра. По същото време организации като Брахмо Самадж и Теософско общество се опитват да смесят индуистката философия с авраамическата традиция, стремейки се към реформиране на индийското общество, докато други течения, като последователите на Рамакришна и Рамана Махарши, се концентрират главно върху местните традиции. Видни философи, като Шри Чинмой, Шри Ауробиндо и Бхактиведанта Свами Прабхупада, превеждат и адаптират към съвременните условия класическите индуистки текстове.
Вярвания
Индуизмът не е единна религия, а представлява система от местни вярвания. Той е политеистичен, макар школата Веданта да представлява пантеистична религия. Главни божества в индуизма са Брахма, Вишну и Шива, въплътени в тройния образ Тримурти. Основа на индуиският светоглед е учението за четирите цели в живота на човека: кама, артха, Дхарма и мокша, Основни принципи на индуизма са понятията карма, Дхарма и самсара. Най-древните индуистки книги са Ведите. Индуизмът поддържа кастовото разделение на индийското общество. В индуизма съществуват две основни направления - вишнуизъм и шиваизъм. Сред шиваистите се забелязват почитателите на женското начало - шактисти.