Всичко за Индия и Боливуд


You are not connected. Please login or register

Ramayana - Рамаяна

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Ramayana - Рамаяна on Сря 12 Фев 2014 - 22:52

BollyAngel

avatar
Администратор
Администратор
Рамаяна (означава Пътят на Рама) е санскритски епос, който се състои от 24 000 строфи, разделени на седем книги и е написан от поета Валмики между IV в.пр.Хр и II в.сл.Хр. Творбата разказва историята на Рама и неговата съпруга Сита, която е отвлечена от демона и цар на Ланка Равана. Като една от най-важните литературни творби на древна Индия Рамаяна е оказала дълбоко въздействие върху културата на Индийския подконтинент, както и на Югоизточна Азия, където е разпространена през VIII век.

Съдържание

1. Бала канда (Книга на младия Рама). Разказва за чудното рождение на Рама, ранния му живот в Айодхя, посичането от него на демони в гората по молба на мъдреца Вишвамитра и сватбата му със Сита.

2. Айодхя канда (Книга на Айодхя). Крал Дашаратха се разкайва за обещанието дадено на втората му съпруга Кайкейи и по нейно искане праща Рама в изгнание.

3. Араня канда (Книга на гората). Разказва за живота на Рама в гората и отвличането на Сита от Равана.

4. Кишкинда канда (Книга за Кишкинда) Кишкинда е царството на ванарите (хора-маймуни), където Рама се сприятелява с цар Сугрива и армията на ванарите и с тяхна помощ се отправя да търси Сита.

5. Сундара канда (Книга на Сундара). Сундара е име на Хануман, който пътува до Ланка, открива там Сита и се връща с добри новини при Рама.

6. Юддха канда (Книга на войната). Разказва за войната между Рама и Равана, завръщането на Рама в Айодхя и коронацията му.

7. Утара канда (Епилог). Разказва за живота на Рама и Сита след завръщането им в Айодхя, изгнанието на Сита и преминаването им в отвъдния свят.

2 Re: Ramayana - Рамаяна on Сря 12 Фев 2014 - 22:53

BollyAngel

avatar
Администратор
Администратор
Рамаяна

Живял някога в Айодхя цар на име Дашаратха. Както Луната блести сред звездите, така блестял той сред мъдреците и страната му благоденствала. Единствената му мъка била, че нямал наследник. Накрая Дашаратха решил да направи богато жертвоприношение, на което се събрали всички богове. Тогава, в пламъците на жертвения огън се появил Вишну и поднесъл на царя чаша с божествена напитка, която трябвало да изпият трите му жени. Следвайки съвета на боговете, царица Каушаля родила Рама, Кайкейя - Бхарата, а Сумитра - близнаците Лакшмана и Шатрухна. Всички деца били прекрасни, но Рама станал любимец на баща си и на народа. Той бил най-добър, както в учението, така и в бойните изкуства и още в детството си разгонил глутница демони. Лакшмана бил предан на Рама и го следвал навсякъде като сянка. Когато навършили шестнадесет години, братята посетили двореца на Джанак. Неговата дъщеря - Сита, се родила от една бразда, когато баща й орал земята. Джанак обещал да даде дъщеря си Сита за жена на този, който съумее да огъне лъка на Шива и да му постави тетивата. Никой от многочислените кандидати не могъл даже да повдигне божественото оръжие. Накрая, преди Рама да опита силите си, се появил Равана - страшният десетоглав цар на демоните (ракши) и владетел на Ланка (Шри-Ланка - Цейлон). Той изправил лъка, огънал го с неимоверни усилия и почти успял да постави тетивата, но в последния момент тя се изплъзнала от ръката му. Вбесен от неуспеха си, той захвърлил лъка и изчезнал в облаците. Тогава излязъл Рама, огънал вълшебния лък, с поразителна лекота поставил тетивата и взел една стрела с намерение да я изстреля. Опънал мощно тетивата и в този миг, не можейки да издържи напрежението, лъкът се пречупил на две с оглушителен гръм. След като спечелил състезанието, Рама се оженил за Сита, а тримата му братя - за другите царски дъщери. След време, престарелият цар Дашаратха решил да преотстъпи трона на Рама, но Кайкейя - майката на Бхарата искала нейния син да стане цар. Тъй като Дашаратха бил обвързан от дадено някога обещание, трябвало да изпълни желанието на жена си, но нямал сили да съобщи лошата вест на Рама. Тогава Кайкейя казала на принца, че цар ще бъде неговият брат Бхарата, а той трябвало да напусне двореца и да живее в горите четиринадесет години. Възмутеният Лакшмана искал да защити брат си със силата на оръжието, но Рама приел спокойно волята на баща си и започнал да се прощава с роднините и жена си. Сита обаче, решила да сподели съдбата на мъжа си, а Лакшмана пожелал да им служи.

В гората, където Рама, Сита и Лакшмана започнали новия си живот, се появила красавицата-демон Шупранадха, която се опитала да съблазни Рама. Когато Рама я отхвърлил, тя се опитала да убие Сита, но Лакшмана отрязъл носа и ушите й, защото не желаел да убива жена. Отхвърлената Шупранадха побягнала, за да потърси помощ и се върнала с цяла армия, наброяваща 14000 демони, но Рама победил всичките, заедно с вожда им. Вестта за това достигнала до Равана, десетоглавия, двадесеторък цар на демоните, който седял на златния си трон, блестящ като огън. Някога, като награда за аскетизма си, Равана бил възнаграден от Брахма с обещание, че няма да загине от ръката на бог или демон. В гордостта си забравил за хората и Брахма предрекъл, че ще бъде убит точно от смъртен човек. По заповед на Равана, демонът Марича се отправил в гората да изкуши Сита, преобразявайки се в златна антилопа. Рама убил демона, но преди да умре, той започнал да зове за помощ с гласа на Рама. Обезпокоена, Сита изпратила Лакшмана да помогне на мъжа й. Но щом останала сама, пред нея се появил Равана и я отвлакъл със златната си колесница на остров Ланка. Когато се върнали и разбрали, че Сита е отвлечена, Рама и Лакшмана започнали да разпитват горските обитатели. Понеже единствено маймуните видяли как била отвлечена Сита, Рама сключил съюз с техния цар Сугрива и заедно започнали да търсят отвлечената жена. Когато разбрали, че тя е затворена в двореца на Равана, Хануман - мъдрият съветник на цар Сугрива, който бил син на бога на вятъра Ваю и на маймуна, скочил от една много висока скала на брега и прелетял до остров Ланка. Незабележим за стражите, той намерил Сита и й предал посланието на Рама. След това й казал да се качи на гърба му, за да я отведе при мъжа й, но достойната жена отказала, защото не искала да се докосва до чужд мъж. На раздяла само помолила пратеника да каже на Рама, че го очаква, за да я освободи. Преди да потегли обратно, Хануман позволил на стражите да го заловят и да запалят опашката му. След това се отскубнал от ръцете им и започнал да скача от покрив на покрив, причинявайки огромен пожар в града. Когато приключил с това, загасил горящата си опашка в океана и се върнал благополучно при Рама. След като събрал огромна армия от животни, Рама потеглил към Ланка. Докато армията се придвижвала, в двореца на Равана спорели кой трябва да командва отбраната. Вибхишана - благородният брат на Равана, казал, че ще бъде по-добре да предадат веднага Сита с мир, вместо да воюват, но гласът му не бил чут. Възмутен, той преминал на страната на Рама. В това време животните построили през пролива мост от скали и дървета и в мига, в който Рама приближил стените на Ланка, земята се разтърсила, от небето рукнал кървав дъжд, а около слънцето се появил огнен кръг. Въпреки тези зловещи предзнаменования, Равана решил да воюва. Тогава маймуните, като лавина плъзнали по стените на крепостта и обсипвали отбраняващите се с камъни и дървета. След залеза на слънцето обаче, силата на демоните нарастнала значително и те започнали да разкъсват нападащите ги с хиляди. Индраджит - синът на Равана станал невидим и скрит зад облаците, започнал да поразява нападателите. Така успял да рани Рама и Лакшмана, но те били изцелени с вълшебни билки. Виждайки, че губи битката, Равана призовал на помощ своя брат-великан Кумбхакарна, който успял да разкъса и изяде огромно множество маймуни, докато накрая Рама успял да го убие. В това време Лакшмана убил Индраджит и то съвсем навреме, защото той започнал да принася жертва, за да добие вълшебни способности. И ето, настъпило време за последната битка - между Рама и Равана. Демонът, използвайки оръжие на Брахма, изстрелял в противника си хиляди стрели с глави на лъвове и тигри. Рама му отвърнал със стрели, подобни на слънцето, звездите и метеорите. В най-горещия момент на битката, Индра изпратил на Рама колесницата си. Стрелите на Равана се превърщали в отровни змии, бълващи пламъци, а стрелите на Рама - в ято птици, поглъщащи змиите. Разгневеният Рама посичал една след друга главите на Равана, но те израствали отново и отново. Накрая, той поставил в лъка си стрелата на Брахма. В края й вместо пера бушувал вятърът, а вместо острие блестели слънцето и огънят. Пеейки ведически химни, Рама опънал тетивата и стрелата пронизала гърдите на Равана, след което се върнала в колчана на героя. В същото време от небето се посипал дъжд от цветя и се разнесли тържествени химни. Веднага след това потърсили Сита и я открили в градините на двореца. Рама обвинил жена си, че е пребивавала в дома на чужд мъж и я отхвърлил от себе си. Тогава Сита наредила да запалят погр***лен огън и с молитви влязла в него, независимо, че боговете умолявали Рама да я пощади. Самият бог на огъня - Агни, трябвало да я изнесе на ръце от пламъците и да я предаде пречистена на мъжа й.

При завръщането си в Айодхя, Рама бил приветстван от Бхарата, който обул на брат си златни сандали. Радостта била неимоверна. Радвали се и боговете, и хората, и маймуните, които помогнали на Рама в тежката му борба с Равана. Най-накрая, Рама заел полагащия му се по право престол и царувал десет хиляди години, а народът бил щастлив, защото владетелят бил готов да изслуша всеки, който идвал с молба при него. Но когато се разбрало, че Сита очаква дете, народът бил възмутен, че царския род ще бъде продължен от потомците на жена, опетнила себе си, пребивавайки в дома на чужд мъж. По волята на подданиците, Рама заповядал на Сита да се отправи в изгнание и да не се връща повече. След дълго скитане в горите, тя била приета от прорицателя Валмики. Там, в неговия дом, тя родила близнаците Куша и Лава. Валмики записал цялата история на Рама и след това я разказвал на момчетата. След време, Куша и Лава пристигнали в столицата, за да присъстват на голям празник. Всички присъстващи на празника били поразени от изключителната прилика на братята с Рама, както и от песента, която пеели, в която се разказвало за живота на царя. Рама веднага се досетил, кои са те всъщност и изпратил да доведат Сита, за да се увери още веднаж в невинността й. В потвърждение на думите, изречени от Сита, от земята се появил трон, на който седяла богинята на земята, обкръжена от змии. Богинята хванала Сита за ръка и заедно с нея изчезнала под земята, а боговете запяли химн, възхваляващ вярната съпруга. От този момент сърцето на Рама не намирало покой. Раздавайки обилни дарове, в течение на следващите хиляда години той се молел пред златната стауя на Сита. Тогава пред него се появил богът на смъртта и му предложил да избере дали да остане всред хората или да се възнесе на небето, където за него вече било приготвено място. Рама пожелал да се отправи към небето. Той преотстъпил короната на синовете си и заедно с братята си и верните му маймуни нагазил в свещената река Сарайу. Преминавайки на отвъдния бряг, всички попаднали в света на боговете, където Рама бил посрещнат с радост от самия Брахма, а всички животни се преобразили в божества, каквито били в предишните си въплъщения.

3 Re: Ramayana - Рамаяна on Сря 12 Фев 2014 - 23:01

BollyAngel

avatar
Администратор
Администратор
Младостта на Рама

Като награда за аскетичните му практики бог Брахма е дарил на царя на демоните Равана безсмъртие в битки с богове, демони и духове и не може да вземе обратно тази дарба. С помощта на демоните (ракшаси) Равана започва да опустошава земята и да тероризира живите същества, особено ришите (мъдреците), нарушавайки техните жертвоприношения. Наблюдавайки разорението, вършено от Равана, боговете отиват при бог Шива с молба за помощ. Шива казва на сина си Ганеша и на мъдреца Нарада да помолят бог Вишну да се въплъти на земята като човек, тъй като Равана не е поискал защита срещу хора и зверове. Междувременно царят на Косала Дашаратха започва да се безпокои заради липсата на син, който да го унаследи. По съвета на свещениците и министрите си Дашаратха прави жертвоприношение. Вишну решава да се роди като първороден син на Дашаратха и прави така, че божествено същество да се появи от жертвения огън. То дава на Дашаратха златен съд с нектар (амрут) и го моли да го даде на цариците си. Дашаратха го разделя между трите си съпруги Каусаля, Сумитра и Кайкейи. Те забременяват и раждат четирима синове. Каусаля ражда Рама, Кайкейи ражда Бхарата, а Сумитра ражда Лакшмана и Шатругна. Момчетата израстват изучавайки свещените писания и стрелбата с лък от мъдреца Васища. Един ден мъдрецът Вишвамитра идва в царството и моли Дашаратха да изпрати сина си Рама, за да го защитава от демоните, които смущават жертвоприношенията му. Неохотно Дашаратха се съгласява да изпрати синовете си Рама и Лакшмана, а като изпълват дълга си Вишвамитра ги награждава с различни небесни оръжия. Към края на престоя си при Вишвамитра Рама научава, че царят на съседното царство Митхила Джанака предлага несравнимата си дъщеря за съпруга на този, който опъне могъщия лък на бог Шива, който се съхранява в двора му. Рама веднага решава да опита подвига, който напразно е бил пробван от много ухажори преди него. Когато се представя пред двора на Джанака, царят веднага е пленен от красотата и младостта му. Пет хиляди мъже теглят лъка на колесница с осем колела, сред тях и Равана, комуто се присмиват, когато не може да вдигне лъка. Рама без видимо усилие го опъва докато лъкът се счупва. Това кара Парашурама, друго въплъщение на Вишну (който е побеждавал воините на земята 24 пъти) да се събуди и да дойде в двореца на Джанака. Парашурама е разярен, но когато вижда божествения си образ в Рама се връща обратно. Джанака с радост дава дъщеря си за съпруга на Рама, а други три от дъщерите му са омъжени за тримата братя на Рама. След края на пищните сватбени церемонии, щастливите двойки се връщат обратно в Айодхя.

Изгнанието на Рама

Цар Дашаратха започва да се уморява от управлението и решава да назначи Рама за регент (ювараджа). Щастливият му народ приема обявлението с радост и целият град се подготвя за церемонията и тържествата. Дашаратха отива да се допита до съпругите си за предстоящите празненства. Ревността на Кайкейи обаче е събудена от злата ѝ прислужница Мантхара, която я убеждава, че нейният син Бхарата, а не Рама трябва да наследи царството. Когато Дашаратха я среща Кайкейи е в сълзи и след като е запитана напомня на царя, че преди много години ѝ е обещал два дара. Това се случило на война преди да се родят синовете му. Дашаратха се возел на колесница, когато колелото му щяло да се откачи. Кайкейи била с него и си жертвала пръста, слагайки го в колелото, за да го задържи на място, спасявайки по този начин живота на съпруга си. От благодарност Дашаратха и предложил два дара по нейно желание, а Кайкейи отвърнала, че понастоящем нямала желания, но си запазила възможността за в бъдеще. Сега тя иска изпълняването на тези две желание преди да склони да се усмихне и Дашаратха се съгласява. Тя иска от него да назначи нейния син Бхарата за регент и да изпрати Рама в изгнание за 14 години в ужасната гора Дандака. Сърцето на Дашаратха е разбито, но трябва да изпълни обещанията си. Послушният син Рама веднага се съгласява да изостави правото си за трона и се отправя към гората Дандака. Жена му Сита и преданият му брат Лакшмана също решават да го придружат. Дашаратха е прикован към легло от мъка, а населението на Айодхия следва и оплаква напускащия ги Рама. Дашаратха умира скоро след това.

Отвличането на Сита

[size=18]Рама, Сита и Лакшмана пресичат река Ганг и отиват в гората. Те намират идилично място наречено Читракута (дн. в щата Чхатисгарх), за да установят своята обител. Всякакви цветя, вкусни плодове и прекрасни гледки, както и съвършената любов правят обителта им рай на земята. В гората Рама се сприятелява със стария цар на лешоядите Джатаю. Междувременно Бхарата се връща в Айодхя и се разгневява от това, което е сторила майка му. Решен да върне Рама обратно той се отправя към гората. Когато открива Рама и го моли да се върне и да заеме престола, Рама учтиво отказва, казвайки, че е длъжен да изпълни обещанието на баща им. Неохотно Бхарата се съгласява да се върне в Айодхя, молейки Рама да му даде сандалите си. Той ги поставя на трона в двореца и управлява като заместник на Рама от съседното село Нандиграма. Той също се заклева да се самоубие, ако Рама не се върне след четиринайсет години.

Един ден сестрата на демона Равана Сурпанакха вижда красивия Рама в гората и се влюбва в него. Приемайки формата на красиво момиче тя се опитва да го съблазни. Рама отказва и я насочва към Лакшмана, който също я отблъсква. Разгневената Сурпанакха обвинява Сита за неуспеха си и се нахвърля върху ѝ в истинската си демонична форма. Лакшмана спасява Сита като отрязва носа и ушите на Сурпанакха. Тя отлита при своя брат и му се оплаква. Равана решава да убие Рама и да отвлече Сита. Той привиква на помощ демона Марича. Марича се превръща в златен елен и когато Сита го съзира пожелава да го притежава. Тя моли Рама да го залови и след като той тръгва Марича примамва Лакшмана викайки за помощ с гласа на Рама. Лакшмана е уверен, че Рама е непобедим и отказва да тръгне, но по настойчива молба на Сита се съгласява. Преди да я напусне начертава кръг около нея и ѝ казва, че ще бъде в безопасност докато стои в кръга. Равана се приближава към обителта в облика на престарял мъдрец и моли Сита да му даде малко храна. Отначало Сита се кол***е да напусне кръга на Лакшмана, но накрая се съгласява да го стори, за да даде храна на стария човек. Тогава Равана я сграбчва и се втурва към летящия си кораб (пушпака вимана). Джатаю се опитва да спаси Сита, но Равана влиза в битка с него и му отрязва крилете. Връщайки се в обителта Рама и Лакшмана започват издирване. Те откриват смъртоносно ранения Джатаю, който им казва какво се е случило и умира в ръцете на Рама.

4 Re: Ramayana - Рамаяна on Сря 12 Фев 2014 - 23:02

BollyAngel

avatar
Администратор
Администратор
Царството на ванарите

Продължавайки своето издирване Рама и Лакшмана срещат царя на ванарите (хора-маймуни) Сугрива и неговият пълководец Хануман, сред които Сита е хвърлила шала си и някои украшения. Сугрива е свален от трона от брат си Вали, който също е отнел съпругата му. Рама се съгласява да убие Вали, ако Сугрива му помогне при издирването на Сита. Сугрива предизвиква Вали на двубой, по време на който Рама изстрелва стрела и убива Вали. Сугрива възвръща царството и съпругата си. Сугрива и Рама изпращат войниците ванари в разни посоки в търсене на Сита. Те обаче не постигат нищо докато не срещат друг стар лешояд, Сампати, брат на убития Джатаю. Крилете на Сампати са изгорени, когато летял прекалено близо до слънцето и по-силният му брат го спасил от смъртта. Сампати обаче запазил невероятно силното си зрение. Скоро той успява да открие Сита затворена в градина от дървета ашока на южния остров Ланка (Шри Ланка).

Хануман в Ланка

Сугрива изпраща армията си на юг със своя племенник Ангада начело. Хануман тръгва с Ангада като негов пълководец. Достигайки южния бряг те не могат да намерят начин да пресекат океана. Заповядвайки на войниците да останат където са Хануман уголемява тялото си до огромни размери и прескача океана, приземявайки се на планината Трикута, от която може да наблюдава целия остров Ланка. Забелязвайки, че градът е зорко охраняван, Хануман се превръща в котка и по този начин се промъква в него. Той открива Равана в неговите покои, заобиколен от красиви жени, но Сита не е сред тях. Продължавайки да търси, най-сетне я открива, седнала под едно дърво в красива горичка, красотата ѝ помрачена от мъка, пазена от отвратителни демони с лица на биволи, кучета и свине. Приемайки формата на маймунка, Хануман се спуска от дървото, дава ѝ пръстена на Рама и взима един от нейните пръстени. Той ѝ предлага да я отнесе, но Сита му отговаря, че Рама трябва да я вземе като доказателство за положението, в което я е намерил. Сита му дава безценен накит, който да отнесе на Рама. Докато говорят се появява Равана и след като безполезно се опитва да я съблазни заявява, че ако не му се отдаде до два месеца ще накара стражите да я накълцат за утринната му закуска. В яростта си Хануман унищожава мангова горичка, пленен е от стражите и е доведен пред Равана. Хануман обявява, че е пратеник на Рама и иска от него да освободи Сита или да посрещне гнева на Рама. Разярен, Равана нарежда смъртта на Хануман. Вибхишана, праведният брат на Равана се намесва и съветва Равана да не убива пратеник, тъй като това е недостойно и му казва какво е подобаващото наказание за Хануман. Равана приема и заповядва на демоните си да подпалят опашката на Хануман. Веднага щом те правят това Хануман се смалява, измъква се от оковите и разпространява огъня из целия град Ланка. След това скача обратно на континента и споделя новините с Рама и Сугрива.

Битката в Ланка

Рама решава, че докато няма мост над океана никой освен Хануман няма да може да го прекоси. Той медитира в продължение на три дни без храна и вода докато от вълните не се появява Варуна, богът на океана. Варуна е озадачен, че Рама медитира върху него, тъй като той самият е въплъщение на Вишну. Рама обяснява, че понеже е човек трябва да изпълнява човешките задължения и да се обърне към Варуна. Варуна му обещава, че ако архитектите на ванарите хвърлят какъвто и да е материал в океана, с изписано на него името "Рама" той ще се задържи на повърхността на океана. Ужас настъпва в Ланка при новините за наближаването на Рама. Вибхишана дезертира поради яростта на брат си при предложението му да се помири с Рама. Последват жестоки битки, в които дори и небесните обитатели се намесват – бог Индра на страната на Рама, а злите духове на страната на Равана. След като са претърпени големи жертви и от двете страни се постига съгласие войната да бъде решена чрез двубой между Рама и Равана. Самите богове са ужасени от свирепостта на двубоя. Рама отсича главата на Равана, но тя отново израства. Това се повтаря многократно и героят се отчайва докато не получава съвет от Вибхишана, който му казва да се цели в пъпа на Равана, тъй като там е източникът на нектара (амрита), който възстановява главата на Равана. Рама се прицелва в пъпа на Равана и с божественото оръжие на Брахма, брахмастра, убива Равана.

От небето се посипват цветя върху щастливия победител и в ушите му звучи нeбесна музика. Трогнат от скръбта на съпругата на Равана, Мандодари, Рама иска от новия крал на Ланка Вибхишана да погребе Равана с царски почести.

Сита е изведена, изпълнена с щастие, но то се оказва краткотрайно. Рама я приема студено, с наведени очи, казвайки, че тя повече не може да му бъде жена, след като е живяла в дома на Равана. Тя го уверява в невинността си, но не успявайки да го убеди, нарежда издигането на погр***лна клада, избирайки смъртта пред презрението на Рама. Свидетелите изпитват съчувствие към Сита, но Рама не трепва, когато тя влиза в пламъците. Скоро се появява Агни, богът на огъня, носейки Сита на ръце. Доказвайки по този начин невинността си, Сита е приета от Рама, чието предишно поведение тя нежно прощава. Рама разкрива пред Лакшмана какво е наложило кладата. Рама е знаел предварително, че Равана ще отвлече Сита. Ако Равана се бил опитал да докосне Сита, нейната чистота, преданост и целомъдрие биха му изгорили ръцете. Единственият начин Сита да бъде отвлечена е бил като душата ѝ бъде пратена при Агни, а физическото ѝ тяло остане. Чрез кладата Агни е върнал душата на Сита. Рама се връща в Айодхя и поема управлението за радост на Бхарата и народа си.


Изгнанието на Сита

Айодхя благоденства, хората са щастливи и за известно време всичко върви добре. Не след дълго обаче започват да се разпространяват слухове за престоя на Сита в Ланка и Рама чува шепоти, че глад в града е причинен от вината на Сита, която е била галена от Равана. Рама я праща в гората, където заедно са преживели изгнанието си. Сита е бременна, когато Рама я изгонва, но без да се оплаква се домъква до гората, където ражда синовете си Лава и Куша в обителта на мъдреца Валмики. Тук тя ги отглежда с помощта на отшелника, който става техен учител и под чиято опека те израстват красиви и силни. Така се случва, че когато младежите са на двайсетгодишна възраст Рама освобождава кон в гората, като част от ритуал за жертвоприношение. Когато неговите хора отиват, за да върнат коня го откриват в ръцете на двама силни младежи, които не успяват да заловят. Рама сам отива в гората и разбира, че младежите са синовете му. В изблик на разкаяние Рама си припомня страданието на жена си Сита и научавайки, че тя живее в обителта на Валмики я моли да се върне при него. Сита вече не е влюбена девойка и перспективата за живот с Рама не я привлича. Тя призовава земята, ако е обичала единствено Рама, ако честността и чистотата ѝ са познати на земята, нека тя отвори недрата си и я приеме. Докато свидетелите треперят от ужас земята се разтваря, появява се величествен трон, на който е седнала Богинята на земята и отвежда със себе си Сита в царството на вечното щастие, оставяйки късно разкаялия се Рама да преживее остатъка от годините си в покаяние.

5 Re: Ramayana - Рамаяна on Сря 12 Фев 2014 - 23:02

BollyAngel

avatar
Администратор
Администратор
Значение за индуизма

В индуизма Рама е възприеман като бог. Всяка година много поклонници следват стъпките му, спирайки на всяко свято място по пътя, а столицата му Айодхя е смятана за едно от най-святите места. Вярва се, че самото четене или слушане на Рамаяна освобождава от грехове и обсипва читателя или слушателя с благословии. Рама се счита за въплъщение на бог Вишну, чиято основна цел е да покаже праведния начин на живот, дхарма. Сита се счита за въплъщение на богинята Лакшми. Валмики обаче изобразява Рама не като бог, а като човек с недостатъци, пред когото се изпречват морални дилеми, но който ги преодолява чрез придържане към дхарма. На няколко пъти Валмики хвърля сянка върху чистия характер на героя си, подсилвайки темата за човешката му природа и неговата борба да се придържа към праведността, въпреки предразсъдъците и недостатъците си.

Според учението на Рамаяна животът е краткотраен и хедонистичният подход към него е безсмислен. Това обаче не означава, че човек трябва да пренебрегва задълженията си, посочени в древните писания. Праведността е изложена в свещените писания и трябва да бъде следвана заради собствената си ценност, независимо от изпитваните болки и удоволствия. Това осигурява благоденствие на този свят и на отвъдния. Рамаяна напомня за важността на обмислянето на последиците преди даването на обещания, защото тяхното изпълнение е задължително. Според Рамаяна удоволствията (кама) са позволени стига да не пречат на изпълнението на дълга (дхарма) и на спечелването на средства за живеене (артха).

В Рамаяна мъдрецът Нарада изброява шестнайсетте качества, които според него правят човека съвършен и които са притежавани от Рама: принципен човек (гунаван), доблестен (вийряван), праведен (дхармаджнаха), спасител (крутхаджнаха), искрен (сатявакяха), уверен (дхрудхавратаха), с добро поведение (чаритхраван), състрадателен към всички същества (сарвабхутха хитхаха), обучен във всички изкуства (видван), най-способен (самартхаха), винаги приятен наглед (садайка приядарсанаха), смел (атмаван), контролиращ гнева си (джитхакродхаха), блестящ (дютхиман), не изпитващ ревност (анасуякаха), човек, който когато е разгневен плаши дори Бог (кася бибхяти девасча джатха рошася самюге). Макар Рама да заявява, че е просто човек и нито веднъж да не твърди, че е божествен, за индуистите той е един от най-важните аватари на бог Вишну. Когато демонът Вибхишана търси защита от брат си Равана, обкръжението на Рама го съветва да го отпрати, но той казва, че ако самият Равана дойде при него търсейки милост, той няма да може да му откаже, защото такава е неговата природа.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите