Карва Чот не е просто ритуал, а е един от големите индийски празници, съпътстващи религиозния календар.Празнува се само от омъжените жени и е характерен за северните/северозападните щати на Индия. Наричат го "празника на съпруга", защото на този ден от годината жените се молят за здравето, просперитета и благоденствието на своите съпрузи.На този ден съпругата задължително пости в знак на уважение към своя спътник в живота. Карва Чот обикновно e 9 дена преди празника Дивали , което ще рече месец октомври или ноември в зависимост от периода на пълнолуние. Това всъщност е най-важният пост, който семейните жени в Северна Индия спазват много стриктно.Празникът е символ на благодарност към съпруга, който осигурява уют за съпругата, обгръща я с обич , задоволява всички нейни прищявки и най-вече грижи се за щастието на жената, след напускане на бащиния дом.Постът започва още преди изгрев слънце и завършва едва, когато на небосвода се появи пълната фаза на луната. След 4 часа сутринта не се приема никаква храна, нито дори вода. Днес традицията е добила и доста сантиментални нотки, защото в някои щати на Индия, където празникът не е толкова популярен, жените спазват този пост в знак на дълбоката си любов и привързаност към мъжете си.
Подготовката започва от ранни зори.Съпругата става задължително преди изгрев слънце. Преди да се изкъпе /защото без баня не е разрешено да се среща Бог/, прави за себе си чай, който изпива и след това взима баня като не е разрешено да се мие главата. След този чай всъщност съпругата не хапва нищо повече през целия ден,като задължително миналата вечер преди лягане трябва да изяде е нещо сладко. На този ден всяка жена отделя голяма част от времето си за разкрасяване.Индийката задължително облича нови дрехи, слага си пищни накити и се "накипря" по възможно най-красивия начин. Задължително - мехнди на ръцете до лактите и на краката поне до глезена, много гривни, "мангал-сутра", червило- обикновено е в ярко червено или подобни тонове. Обикновено се облича в розово или червено.През целия ден е с разпуснати коси.
След като се изкъпе, индийката започва приготовления за пуджата.Тя избира подходящо за ритуала място - най-често е верандата или вътрешния двор на къщата/ако времето не е много студено/, иначе се ползва гостната. Мястото се декорира с гирлянди и други специфични мотиви.Ритуалът всъщност е религиозната част на празника. Той представлява молитва, отправена към богинята Gaura Mata или богинята Парвати. Жените се молят пред техни статуи за дълголетие и благоденствие на своите съпрузи, както и за щастлив семеен живот. В центъра на мястото се слага нещо като менче с мляко или вода, в което са сложени 5 парчета различни метали /злато, сребро, мед, желязо, никел/.След молитвата този съд се разменя с друга омъжена жена.
След това се приготвя олтара като първо поставя т.нар "тали" пред статуите на Боговете. Тали-то е метална чиния, в която се слагат плодове, ориз, ладу, цветя, синдур, "калава" /червени и жълт конец/, сандаловите пръчици или конусчета от сандалов клей и други специални сладки. След това до тали-то тя поставя 2 метални стомни, наречени "карва", пълни с вода и 1 дия. Върху гърлото на едната стомна се поставя отново метална чиния с един плод в нея.
Пуджата започва с поставяне на "калава" около гърлото на 2те стомни и рисуване на един специален знак /свастика/ върху тях и върху металните чинии. Този знак много прилича на пречупения хитлеров кръст, но е в обратна посока и между линиите се поставят точки. След това взима малко ориз и го поставя в стомната с отворено гърло. Накрая поставя бинди на челото си и синдур в пътя на косата си и започва молитва под звуците на специална мантра, където жената се моли за просперитета и здравето на съпруга си. Според религията жената не бива да прави молитва сама. Всички жени от фамилията трябва да извършват пуджата едновременно.
След ритуала се приготвя закуската за съпруга. Той отива на работа, а жената продължава с традициите.
Точно в 2 часа на обяд жените отново се събират заедно в стаята за пуджа. Най-старата от тях започва да чете на санскрит историята за Карва Чот. Другите само я слушат и докато възрастната жена чете историята, взимат малко ориз от тали-то и го поставят в левия ъгъл на дупата си. Завръзват дупата и оризът остава там до вечерта. Когато стигне края на историите, тя разменя местата на 2те стомни 5 пъти с думите "сада сухаган карвале".
Следва приготвяне на обяд и вечеря за съпруга, който обикновено се прибира към 3-4 следобед да обядва и пак излиза до към 9ч. вечерта. На Карва чот се готви без лук и чесън. Приготвя се "пури" /нещо като нашата мекица, но доста по-тънка/ и картофени ястия - алу матар /грах с картофи/, алу гоби, алу сабджи и кисело мляко. Част от храната се отделя и се поставя пред иконите на боговете.
Най-важната част от ритуала е в момента, когато луната изгрее на небосклона. Когато луната се появи, индийката запалва дия и излиза на терасата. Техните тераси винаги са открити, на последния етаж на къщата, така че луната да се вижда много ясно. Освен дия-та със себе си тя носи непокритата стомна и метално сито, през което се пресява брашно. Най-напред тя трябва да погледне луната през това сито. След това отвързва дупатата и хвърля ориза по луната. После повдига стомната и излива водата от нея като светлината на луната трябва да се види през струята. Накрая се навежда, докосва водата от земята с нея докосва очите си, гърлото си и сърцето си и се завърта 2пъти през лявото си рамо.
Когато този ритуал се извърши, тя вика съпруга си. Докосва краката му, а той й дава т.нар "аширват" /благословия/ като докосва главата й, после й подава първата хапка от вечерята и глътка вода. Следва вечеря на съпрузите заедно. Един от основните обичаи на този празник е подаряването на "сарги" или "бая" - от свекървата на снахата. Това е подарък, съставен от различни видове сладки/сладкиши, ядки /най-често бадеми/ и дреха /шал или сари/; а в днешно време дори и бижу."Бая" се нарича подаръкът за съвсем "прясно" женена двойка , тоест на първата Карва Чот за момичето.Оттам нататък всяка следваща година подаръкът се нарича "сарги".Свекървата ги подарява в знак на благодарност към жената, която се грижи и обгражда с обич сина й и като символ за късмет на семейството. Подаръкът от своя страна трябва да достигне дома на снахата задължително преди залез слънце.
Втората стомна, която е останала в стаята за пуджа се излива на следващия ден върху специално сакрално цвете, наречено "тулси' и растящо в двора на всеки индиец.
Пуджата
Подготовката започва от ранни зори.Съпругата става задължително преди изгрев слънце. Преди да се изкъпе /защото без баня не е разрешено да се среща Бог/, прави за себе си чай, който изпива и след това взима баня като не е разрешено да се мие главата. След този чай всъщност съпругата не хапва нищо повече през целия ден,като задължително миналата вечер преди лягане трябва да изяде е нещо сладко. На този ден всяка жена отделя голяма част от времето си за разкрасяване.Индийката задължително облича нови дрехи, слага си пищни накити и се "накипря" по възможно най-красивия начин. Задължително - мехнди на ръцете до лактите и на краката поне до глезена, много гривни, "мангал-сутра", червило- обикновено е в ярко червено или подобни тонове. Обикновено се облича в розово или червено.През целия ден е с разпуснати коси.
След като се изкъпе, индийката започва приготовления за пуджата.Тя избира подходящо за ритуала място - най-често е верандата или вътрешния двор на къщата/ако времето не е много студено/, иначе се ползва гостната. Мястото се декорира с гирлянди и други специфични мотиви.Ритуалът всъщност е религиозната част на празника. Той представлява молитва, отправена към богинята Gaura Mata или богинята Парвати. Жените се молят пред техни статуи за дълголетие и благоденствие на своите съпрузи, както и за щастлив семеен живот. В центъра на мястото се слага нещо като менче с мляко или вода, в което са сложени 5 парчета различни метали /злато, сребро, мед, желязо, никел/.След молитвата този съд се разменя с друга омъжена жена.
След това се приготвя олтара като първо поставя т.нар "тали" пред статуите на Боговете. Тали-то е метална чиния, в която се слагат плодове, ориз, ладу, цветя, синдур, "калава" /червени и жълт конец/, сандаловите пръчици или конусчета от сандалов клей и други специални сладки. След това до тали-то тя поставя 2 метални стомни, наречени "карва", пълни с вода и 1 дия. Върху гърлото на едната стомна се поставя отново метална чиния с един плод в нея.
Пуджата започва с поставяне на "калава" около гърлото на 2те стомни и рисуване на един специален знак /свастика/ върху тях и върху металните чинии. Този знак много прилича на пречупения хитлеров кръст, но е в обратна посока и между линиите се поставят точки. След това взима малко ориз и го поставя в стомната с отворено гърло. Накрая поставя бинди на челото си и синдур в пътя на косата си и започва молитва под звуците на специална мантра, където жената се моли за просперитета и здравето на съпруга си. Според религията жената не бива да прави молитва сама. Всички жени от фамилията трябва да извършват пуджата едновременно.
След ритуала се приготвя закуската за съпруга. Той отива на работа, а жената продължава с традициите.
Точно в 2 часа на обяд жените отново се събират заедно в стаята за пуджа. Най-старата от тях започва да чете на санскрит историята за Карва Чот. Другите само я слушат и докато възрастната жена чете историята, взимат малко ориз от тали-то и го поставят в левия ъгъл на дупата си. Завръзват дупата и оризът остава там до вечерта. Когато стигне края на историите, тя разменя местата на 2те стомни 5 пъти с думите "сада сухаган карвале".
Следва приготвяне на обяд и вечеря за съпруга, който обикновено се прибира към 3-4 следобед да обядва и пак излиза до към 9ч. вечерта. На Карва чот се готви без лук и чесън. Приготвя се "пури" /нещо като нашата мекица, но доста по-тънка/ и картофени ястия - алу матар /грах с картофи/, алу гоби, алу сабджи и кисело мляко. Част от храната се отделя и се поставя пред иконите на боговете.
Най-важната част от ритуала е в момента, когато луната изгрее на небосклона. Когато луната се появи, индийката запалва дия и излиза на терасата. Техните тераси винаги са открити, на последния етаж на къщата, така че луната да се вижда много ясно. Освен дия-та със себе си тя носи непокритата стомна и метално сито, през което се пресява брашно. Най-напред тя трябва да погледне луната през това сито. След това отвързва дупатата и хвърля ориза по луната. После повдига стомната и излива водата от нея като светлината на луната трябва да се види през струята. Накрая се навежда, докосва водата от земята с нея докосва очите си, гърлото си и сърцето си и се завърта 2пъти през лявото си рамо.
Когато този ритуал се извърши, тя вика съпруга си. Докосва краката му, а той й дава т.нар "аширват" /благословия/ като докосва главата й, после й подава първата хапка от вечерята и глътка вода. Следва вечеря на съпрузите заедно. Един от основните обичаи на този празник е подаряването на "сарги" или "бая" - от свекървата на снахата. Това е подарък, съставен от различни видове сладки/сладкиши, ядки /най-често бадеми/ и дреха /шал или сари/; а в днешно време дори и бижу."Бая" се нарича подаръкът за съвсем "прясно" женена двойка , тоест на първата Карва Чот за момичето.Оттам нататък всяка следваща година подаръкът се нарича "сарги".Свекървата ги подарява в знак на благодарност към жената, която се грижи и обгражда с обич сина й и като символ за късмет на семейството. Подаръкът от своя страна трябва да достигне дома на снахата задължително преди залез слънце.
Втората стомна, която е останала в стаята за пуджа се излива на следващия ден върху специално сакрално цвете, наречено "тулси' и растящо в двора на всеки индиец.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Последната промяна е направена от Admin на Вто 8 Юни 2010 - 11:26; мнението е било променяно общо 2 пъти
