Едва ли има друга страна в света с по-богата митология от тази на Индия. И сигурно няма да се намери друга митология, в която да са съчетани дълбоките философски абстракции с практическите приложения на митовете. През своето съществуване, древна Индия преживяла пет основни степени на религиозно развитие: ведически период, брахманизъм, будизъм, джайнизъм и индуизъм.
По-късно настъпва периода на политеизъм т.е. появяват се много божества, които били разделени на три групи, съответстващи на трите природни сфери: небе, въздушно пространство и земя.
Главни богове са:
Варуна – творец на света, създател на законите му. По негова воля слънцето и луната се движат по своя път, реките и ручеите се стичат в морето, дъждът оросява земята т.е. поддържа закономерния порядък в природата. Изобразява се като слънце или око. Лъчите на слънцето са негови ръце, простиращи се навсякъде. Това е бог не само на физическата, но и на моралната светлина, бог на правдата, истината и светостта. Той сочи на човека правия път и само изпълнението на волята му т.е. на нравствените закони, може да обезпечи щастлив живот.
Индра -. с течение на времето, Варуна започва да отстъпва мястото на ново могъщо божество - Индра. Той се бори с враждебните сили в света и в крайна сметка ги побеждава.
Агни – бог на огъня. Той е източник и пазител на живота, покровител на човешкия род и на изкуствата.
Във ведическата религия съществували и много второстепенни богове, свързани предимно с култа към слънцето. Ведическата религия изисквала извършването на жертвоприношения, придружени от химни и молитви, но храмове не са били издигани и не е имало идоли. Религията обхващала целия живот на древния индус - всичко трябвало да се върши при благословията и съдействието на боговете. От химните става ясно, че хората по това време разбирали добре що е грях и възмездие, и че смъртта не е краят.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Ведически период
Миграцията на арийските племена се осъществила на три вълни. Първата вълна предизвикала падането на цивилизацията в долината на Инд, а потомците на третата вълна създали "Ригведа" и още три други веди. Древните арии били езичници и обожествявали природните явления, животните и растенията. При тях бил широко разпространен ритуала на жертвоприношенията, които били съпровождани от произнасянето на магически заклинания. Ритуалите се ръководели от жреци с различен ранг. Именно жреците съчинили свещенните текстове на химните, които залегнали по-късно в основите на четирите веди, които са главен източник за изучаване на ведическия период. Най-важната от тях - "Ригведа" (сборник химни) се дели на десет "мандали" (книги), съдържащи 1028 химна. В нея се срещат много от персонажите в свещената книга на зороастрийците - "Авеста", но тук чертите и ролята им са променени до неузнаваемост. Химните са различни по големина и стихотворен строеж. Създателите им величаят боговете и се обръщат към тях с просби за победи над враговете, материални блага и благополучие в живота. В Ригведа има и химни без религиозно съдържание, които са образци на древната индийска светска поезия. "Самаведа" (сборник песнопения) се състои от 1549 химна, в които се повтарят основните теми на "Ригведа", но тук химните са приспособени за ритуални цели. "Яджурведа" (сборник жертвени формули) частично повтаря "Ригведа" и частично се състои от заклинания. Съществуват “Бяла Яджурведа” и “Черна Яджурведа”. "Атхарваведа" (сборник заклинания и магически формули) е най-късната от всички веди. Състои се от 731 заклинания, разделени в 20 части.Ведическата религия
Най-древната й форма е монотеистична - почитане на едно божество, но с три наименования: като източник на живота - Азура, като източник на светлина – Диаус и като отец на всичко – Питар.По-късно настъпва периода на политеизъм т.е. появяват се много божества, които били разделени на три групи, съответстващи на трите природни сфери: небе, въздушно пространство и земя.
Главни богове са:
Варуна – творец на света, създател на законите му. По негова воля слънцето и луната се движат по своя път, реките и ручеите се стичат в морето, дъждът оросява земята т.е. поддържа закономерния порядък в природата. Изобразява се като слънце или око. Лъчите на слънцето са негови ръце, простиращи се навсякъде. Това е бог не само на физическата, но и на моралната светлина, бог на правдата, истината и светостта. Той сочи на човека правия път и само изпълнението на волята му т.е. на нравствените закони, може да обезпечи щастлив живот.
Индра -. с течение на времето, Варуна започва да отстъпва мястото на ново могъщо божество - Индра. Той се бори с враждебните сили в света и в крайна сметка ги побеждава.
Агни – бог на огъня. Той е източник и пазител на живота, покровител на човешкия род и на изкуствата.
Във ведическата религия съществували и много второстепенни богове, свързани предимно с култа към слънцето. Ведическата религия изисквала извършването на жертвоприношения, придружени от химни и молитви, но храмове не са били издигани и не е имало идоли. Религията обхващала целия живот на древния индус - всичко трябвало да се върши при благословията и съдействието на боговете. От химните става ясно, че хората по това време разбирали добре що е грях и възмездие, и че смъртта не е краят.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Брахманизъм
В късния ведически период, ариите заели обширни територии от полуостров Индустан. С развитието на градовете и стопанството, обществото се разделяло постепенно на четири основни общности: жреци (брахмани); войни (кшатри, раджани); занаятчии, селяни, търговци (вайши) и слуги (шудри). В началото на първото хилядолетие пр.Хр., езикът на ведическите химни (ведическият санскрит) станал вече малопонятен. Древните текстовете на Ведите се заучавали наизуст и се предавали от поколение на поколение, докато разговорният език непрестанно се развивал. Така през 800-600 гг.пр.Хр. били създадени свещенните текстове - "Брахмани", в които се тълкували ведите и се разяснявала символиката на религиозните обряди. Впоследствие с "брахмани" се означавали и текстовете и жреците, имащи право да ги тълкуват. Митологията на брахманизма приела всички божества от ведическия пантеон, но в нея боговете не олицетворявали вече природните явления. Появилите се по-късно отшелници създали свои свещенни книги - "Араняки" (горски книги – ръководства за аскетите в лесовете), които станали основа на "Упанишади" (тайни, съкровени учения) - философските книги на Древна Индия. В тях се разказва за произхода на света, за живота и смъртта, за връзката между човека и боговете, за живота след смъртта. Според тях, "Брахман" е висшата обективна реалност, която олицетворява творческото начало, в което всичко възниква, съществува и прекратява съществуванието си. С него, неразривно е свързан "Атман" ("аз"-ът) - символ на субективното начало, индивидуалното битие, душата. "Праджапати" (Вишвакарман, Дхатар) е второстепенен персонаж на "Ригведа", станал главен в брахманизма. Той е смятан за създател, властелин и пазител на вселената. Според митологията, водите на първичния океан създали златно яйце, в което бил зародишът на Праджапати, който растял и принасяйки се в жертва, създал от себе си петте елемента на света. Със силата на собствената си мисъл, Праджапати създал боговете, хората и смъртта. Една част от него (тялото) била смъртна, а друга (мисълта) - безсмъртна. Виждайки това, той направил жертвоприношение и получил безсмъртие. За простолюдието, Праджапати бил твърде сложно божество. Затова пък, богове като Вишну и Рудра били по-понятни и постепенно заели предни позиции в каноническия пантеон на боговете. Нараствало значението на женските божества и демоните, а Индра и Агни заемали все така високо положение. Главна тема на митовете ставала борбата между боговете и демоните, символизираща борбата между доброто и злото.Небрахмански култове
В периода между 600-200 гг.пр.Хр., в "сутрите", които са нещо като справочници за провеждане на ритуали, започват да се появяват нови или по-точно, добре забравени стари мотиви. Първоначално, тези вярвания започнали да се разпространяват всред висшите слоеве, нямащи връзки с жреците и постепенно започнали да проникват все по-надолу. Започвали да укрепват култове към небрахмански божества. Така възникнал култ към дърветата и растенията. Якшите, почитани в този култ, са божества на плодородието и растенията. Те били особено популярни всред военните, които ги считали за свои покровители. Якшите били както жестоки и зли, така и добри, но по-често били смятани за добри божества, покровителстващи растенията. Да се изброят всички якши е почти невъзможно, но главните якши са около седем. Най-главен е Кубера - бог на богатството, успеха и изобилието. С култа към якшите е свързана идеята за "реинкарнация" т.е. като награда за достойно изживян живот, след смъртта, човек получава възможност да се превърне в якша, а след като се изчерпят заслугите му, да се роди отново като човек. От незапомнени времена бил популярен и култа към змиите - "нагите", който бил тясно свързан с култа към дърветата, водата и земята. Змиите символизирали влажната, плодородна земя. Смятало се, че носят на хората богатство, здраве и успех. Женските наги се отличавали с ослепителна красота и съблазнителност. Змиите били тясно свързани и с царството на смъртта. Хората вярвали, че носят в себе си душите на мъртвите. Периодичната смяна на змийската кожа се свързвала с реинкарнацията (прераждането). Шри била древна доарийска богиня на плодородието, чиято популярност била толкова висока, че преживяла няколко епохи. Името й било свързвано с всички аспекти на успеха: богатство, благосъстояние, слава, власт. В периода на брахманизма я свързвали с богинята Лакшми. Даже често я възприемали като два образа на една богиня. Шри-Лакшми била една от най-важните богини. Според вярванията, тя се родила от мисълта на Брахма и красотата й била неописуема. Тя въплъщавала женствеността, добротата и закриляла търговците, селяните и добитъка им. Понякога Шри-Лакшми придобивала чертите на всемогъщо божество, въплъщаващо космическия порядък, огнената енергия на живота и властта.