Индия е една от малкото страни в света, които могат да се похвалят с такова голямо разнообразие от стилове в музиката си, такъв голям колорит и ритмичност на мелодиите или с такъв голям архив от филмова музика на различна тематика. Изключително пъстрата култура на страната създава възможност всеки отделен регион да съзадва собствена музика, която съчетава традиционното с типичното за този регион. Така са се оформили 5 основни стила в хинди музиката.
1. Класическата индийска музика се разделя на карнатик и хинди. Първият стил е типичен за южните части, а вторият - за северните части на страната. База за формирането и на двата стила обаче е т.нар. "рага" . Това е основен фрагмент или мелодия, който има специфично звучене. И до ден днешен се смята, че рагата е основата на индийската музика. Подобна на рагата мелодия е също "тала", която обаче с времето се трансформира и днес се среща в музиката само на определени части на Индия.
2. Бхаджан (Bhajan) е друг стил музика. Това е стилът на меланхоличните песни и балади. те също могат да бъдат с различна тематика. Характерен е с бавен и тежък ритъм.
3. Гхазал (Ghazal) е стилът на поетичната и романтична музика, обикновено на любовна тематика. Думата идва от арабски "газъл", което означава "говоря с жена".
4. Филмовата музика е отделен жанр в индийската музика. Тя е най-популярния и слушан жанр в страната. Саундтраците с индийски песни отдавна надхвърлят милиони. Песните са с различна тематика, наситени с много силна мелодия и текст. Този вид музика е придобил вече и световна известност.
5. Стилът Бхангра - Този стил е вторият най-слушан и най-популярен стил в Индия. характерен е изцяло и само за северната част и по-специално за щата Пенджаб. Това е фолклорна танцувална музика, много ритмична, бърза и весела. Корените на бхангра се крият в един популярен в Пенджаб (североизточна Индия) новогодишен празник, посветен на плодородието и наречен Мела. Преди около 200 години този празник се пренася в градовете, запазвайки ритуалния си характер и в стъпките на танца, придружаващ ритуалите, и днес лесно ще открием движения, имитиращи земеделски дейности. Самото име на музиката идва от думата bhang - коноп, земеделска култура, разпространена из целия Пенджаб и използвана не само в текстила. Типичен за танца е акомпаниментът на dhol - силно звучащ цилиндричен барабан, призоваващ хората да отбележат с веселие новата реколта. Ритуалът е придружен от буйни танци и невероятни подскоци, граничещи с акробатика. Текстовете са романтични, забавни а понякога и с еротичен подтекст, като краят на всяка строфа е придружен от шумно биене на барабани. В последната строфа пеят всички танцуващи. Първоначално в танците са участвали само мъже, но по-късно ритуално-екстатичният характер на тази традиция отстъпва все повече и празникът придобива карнавален оттенък, като в шествията участват заедно мъже и жени. Пренесена във Великобритания, банграта започва да се изпълнява с електрически усилени инструменти, прибавени към традиционните перкусии.
1. Класическата индийска музика се разделя на карнатик и хинди. Първият стил е типичен за южните части, а вторият - за северните части на страната. База за формирането и на двата стила обаче е т.нар. "рага" . Това е основен фрагмент или мелодия, който има специфично звучене. И до ден днешен се смята, че рагата е основата на индийската музика. Подобна на рагата мелодия е също "тала", която обаче с времето се трансформира и днес се среща в музиката само на определени части на Индия.
2. Бхаджан (Bhajan) е друг стил музика. Това е стилът на меланхоличните песни и балади. те също могат да бъдат с различна тематика. Характерен е с бавен и тежък ритъм.
3. Гхазал (Ghazal) е стилът на поетичната и романтична музика, обикновено на любовна тематика. Думата идва от арабски "газъл", което означава "говоря с жена".
4. Филмовата музика е отделен жанр в индийската музика. Тя е най-популярния и слушан жанр в страната. Саундтраците с индийски песни отдавна надхвърлят милиони. Песните са с различна тематика, наситени с много силна мелодия и текст. Този вид музика е придобил вече и световна известност.
5. Стилът Бхангра - Този стил е вторият най-слушан и най-популярен стил в Индия. характерен е изцяло и само за северната част и по-специално за щата Пенджаб. Това е фолклорна танцувална музика, много ритмична, бърза и весела. Корените на бхангра се крият в един популярен в Пенджаб (североизточна Индия) новогодишен празник, посветен на плодородието и наречен Мела. Преди около 200 години този празник се пренася в градовете, запазвайки ритуалния си характер и в стъпките на танца, придружаващ ритуалите, и днес лесно ще открием движения, имитиращи земеделски дейности. Самото име на музиката идва от думата bhang - коноп, земеделска култура, разпространена из целия Пенджаб и използвана не само в текстила. Типичен за танца е акомпаниментът на dhol - силно звучащ цилиндричен барабан, призоваващ хората да отбележат с веселие новата реколта. Ритуалът е придружен от буйни танци и невероятни подскоци, граничещи с акробатика. Текстовете са романтични, забавни а понякога и с еротичен подтекст, като краят на всяка строфа е придружен от шумно биене на барабани. В последната строфа пеят всички танцуващи. Първоначално в танците са участвали само мъже, но по-късно ритуално-екстатичният характер на тази традиция отстъпва все повече и празникът придобива карнавален оттенък, като в шествията участват заедно мъже и жени. Пренесена във Великобритания, банграта започва да се изпълнява с електрически усилени инструменти, прибавени към традиционните перкусии.