Рамаяна
Живял някога в Айодхя цар на име Дашаратха. Както Луната блести сред звездите, така блестял той сред мъдреците и страната му благоденствала. Единствената му мъка била, че нямал наследник. Накрая Дашаратха решил да направи богато жертвоприношение, на което се събрали всички богове. Тогава, в пламъците на жертвения огън се появил Вишну и поднесъл на царя чаша с божествена напитка, която трябвало да изпият трите му жени. Следвайки съвета на боговете, царица Каушаля родила Рама, Кайкейя - Бхарата, а Сумитра - близнаците Лакшмана и Шатрухна. Всички деца били прекрасни, но Рама станал любимец на баща си и на народа. Той бил най-добър, както в учението, така и в бойните изкуства и още в детството си разгонил глутница демони. Лакшмана бил предан на Рама и го следвал навсякъде като сянка. Когато навършили шестнадесет години, братята посетили двореца на Джанак. Неговата дъщеря - Сита, се родила от една бразда, когато баща й орал земята. Джанак обещал да даде дъщеря си Сита за жена на този, който съумее да огъне лъка на Шива и да му постави тетивата. Никой от многочислените кандидати не могъл даже да повдигне божественото оръжие. Накрая, преди Рама да опита силите си, се появил Равана - страшният десетоглав цар на демоните (ракши) и владетел на Ланка (Шри-Ланка - Цейлон). Той изправил лъка, огънал го с неимоверни усилия и почти успял да постави тетивата, но в последния момент тя се изплъзнала от ръката му. Вбесен от неуспеха си, той захвърлил лъка и изчезнал в облаците. Тогава излязъл Рама, огънал вълшебния лък, с поразителна лекота поставил тетивата и взел една стрела с намерение да я изстреля. Опънал мощно тетивата и в този миг, не можейки да издържи напрежението, лъкът се пречупил на две с оглушителен гръм. След като спечелил състезанието, Рама се оженил за Сита, а тримата му братя - за другите царски дъщери. След време, престарелият цар Дашаратха решил да преотстъпи трона на Рама, но Кайкейя - майката на Бхарата искала нейния син да стане цар. Тъй като Дашаратха бил обвързан от дадено някога обещание, трябвало да изпълни желанието на жена си, но нямал сили да съобщи лошата вест на Рама. Тогава Кайкейя казала на принца, че цар ще бъде неговият брат Бхарата, а той трябвало да напусне двореца и да живее в горите четиринадесет години. Възмутеният Лакшмана искал да защити брат си със силата на оръжието, но Рама приел спокойно волята на баща си и започнал да се прощава с роднините и жена си. Сита обаче, решила да сподели съдбата на мъжа си, а Лакшмана пожелал да им служи.
В гората, където Рама, Сита и Лакшмана започнали новия си живот, се появила красавицата-демон Шупранадха, която се опитала да съблазни Рама. Когато Рама я отхвърлил, тя се опитала да убие Сита, но Лакшмана отрязъл носа и ушите й, защото не желаел да убива жена. Отхвърлената Шупранадха побягнала, за да потърси помощ и се върнала с цяла армия, наброяваща 14000 демони, но Рама победил всичките, заедно с вожда им. Вестта за това достигнала до Равана, десетоглавия, двадесеторък цар на демоните, който седял на златния си трон, блестящ като огън. Някога, като награда за аскетизма си, Равана бил възнаграден от Брахма с обещание, че няма да загине от ръката на бог или демон. В гордостта си забравил за хората и Брахма предрекъл, че ще бъде убит точно от смъртен човек. По заповед на Равана, демонът Марича се отправил в гората да изкуши Сита, преобразявайки се в златна антилопа. Рама убил демона, но преди да умре, той започнал да зове за помощ с гласа на Рама. Обезпокоена, Сита изпратила Лакшмана да помогне на мъжа й. Но щом останала сама, пред нея се появил Равана и я отвлакъл със златната си колесница на остров Ланка. Когато се върнали и разбрали, че Сита е отвлечена, Рама и Лакшмана започнали да разпитват горските обитатели. Понеже единствено маймуните видяли как била отвлечена Сита, Рама сключил съюз с техния цар Сугрива и заедно започнали да търсят отвлечената жена. Когато разбрали, че тя е затворена в двореца на Равана, Хануман - мъдрият съветник на цар Сугрива, който бил син на бога на вятъра Ваю и на маймуна, скочил от една много висока скала на брега и прелетял до остров Ланка. Незабележим за стражите, той намерил Сита и й предал посланието на Рама. След това й казал да се качи на гърба му, за да я отведе при мъжа й, но достойната жена отказала, защото не искала да се докосва до чужд мъж. На раздяла само помолила пратеника да каже на Рама, че го очаква, за да я освободи. Преди да потегли обратно, Хануман позволил на стражите да го заловят и да запалят опашката му. След това се отскубнал от ръцете им и започнал да скача от покрив на покрив, причинявайки огромен пожар в града. Когато приключил с това, загасил горящата си опашка в океана и се върнал благополучно при Рама. След като събрал огромна армия от животни, Рама потеглил към Ланка. Докато армията се придвижвала, в двореца на Равана спорели кой трябва да командва отбраната. Вибхишана - благородният брат на Равана, казал, че ще бъде по-добре да предадат веднага Сита с мир, вместо да воюват, но гласът му не бил чут. Възмутен, той преминал на страната на Рама. В това време животните построили през пролива мост от скали и дървета и в мига, в който Рама приближил стените на Ланка, земята се разтърсила, от небето рукнал кървав дъжд, а около слънцето се появил огнен кръг. Въпреки тези зловещи предзнаменования, Равана решил да воюва. Тогава маймуните, като лавина плъзнали по стените на крепостта и обсипвали отбраняващите се с камъни и дървета. След залеза на слънцето обаче, силата на демоните нарастнала значително и те започнали да разкъсват нападащите ги с хиляди. Индраджит - синът на Равана станал невидим и скрит зад облаците, започнал да поразява нападателите. Така успял да рани Рама и Лакшмана, но те били изцелени с вълшебни билки. Виждайки, че губи битката, Равана призовал на помощ своя брат-великан Кумбхакарна, който успял да разкъса и изяде огромно множество маймуни, докато накрая Рама успял да го убие. В това време Лакшмана убил Индраджит и то съвсем навреме, защото той започнал да принася жертва, за да добие вълшебни способности. И ето, настъпило време за последната битка - между Рама и Равана. Демонът, използвайки оръжие на Брахма, изстрелял в противника си хиляди стрели с глави на лъвове и тигри. Рама му отвърнал със стрели, подобни на слънцето, звездите и метеорите. В най-горещия момент на битката, Индра изпратил на Рама колесницата си. Стрелите на Равана се превърщали в отровни змии, бълващи пламъци, а стрелите на Рама - в ято птици, поглъщащи змиите. Разгневеният Рама посичал една след друга главите на Равана, но те израствали отново и отново. Накрая, той поставил в лъка си стрелата на Брахма. В края й вместо пера бушувал вятърът, а вместо острие блестели слънцето и огънят. Пеейки ведически химни, Рама опънал тетивата и стрелата пронизала гърдите на Равана, след което се върнала в колчана на героя. В същото време от небето се посипал дъжд от цветя и се разнесли тържествени химни. Веднага след това потърсили Сита и я открили в градините на двореца. Рама обвинил жена си, че е пребивавала в дома на чужд мъж и я отхвърлил от себе си. Тогава Сита наредила да запалят погр***лен огън и с молитви влязла в него, независимо, че боговете умолявали Рама да я пощади. Самият бог на огъня - Агни, трябвало да я изнесе на ръце от пламъците и да я предаде пречистена на мъжа й.
При завръщането си в Айодхя, Рама бил приветстван от Бхарата, който обул на брат си златни сандали. Радостта била неимоверна. Радвали се и боговете, и хората, и маймуните, които помогнали на Рама в тежката му борба с Равана. Най-накрая, Рама заел полагащия му се по право престол и царувал десет хиляди години, а народът бил щастлив, защото владетелят бил готов да изслуша всеки, който идвал с молба при него. Но когато се разбрало, че Сита очаква дете, народът бил възмутен, че царския род ще бъде продължен от потомците на жена, опетнила себе си, пребивавайки в дома на чужд мъж. По волята на подданиците, Рама заповядал на Сита да се отправи в изгнание и да не се връща повече. След дълго скитане в горите, тя била приета от прорицателя Валмики. Там, в неговия дом, тя родила близнаците Куша и Лава. Валмики записал цялата история на Рама и след това я разказвал на момчетата. След време, Куша и Лава пристигнали в столицата, за да присъстват на голям празник. Всички присъстващи на празника били поразени от изключителната прилика на братята с Рама, както и от песента, която пеели, в която се разказвало за живота на царя. Рама веднага се досетил, кои са те всъщност и изпратил да доведат Сита, за да се увери още веднаж в невинността й. В потвърждение на думите, изречени от Сита, от земята се появил трон, на който седяла богинята на земята, обкръжена от змии. Богинята хванала Сита за ръка и заедно с нея изчезнала под земята, а боговете запяли химн, възхваляващ вярната съпруга. От този момент сърцето на Рама не намирало покой. Раздавайки обилни дарове, в течение на следващите хиляда години той се молел пред златната стауя на Сита. Тогава пред него се появил богът на смъртта и му предложил да избере дали да остане всред хората или да се възнесе на небето, където за него вече било приготвено място. Рама пожелал да се отправи към небето. Той преотстъпил короната на синовете си и заедно с братята си и верните му маймуни нагазил в свещената река Сарайу. Преминавайки на отвъдния бряг, всички попаднали в света на боговете, където Рама бил посрещнат с радост от самия Брахма, а всички животни се преобразили в божества, каквито били в предишните си въплъщения.
