Великата Ганг

Ганг е голяма и свещена за индусите река в Северна Индия и Бангладеш, 36-та по дължина в света. Дълга е 2507 км. Гъстотата на населението около поречието на реката е една от най-големите в световен мащаб.

Ганг е образувана от сливането на реките Бхагирати и Алакнанда близо до Деопраяг. Оттам тече през обширните равнини в Северна Индия и се влива в Бенгалския залив, като образува делта. Два от големите ръкави са река Хугли близо до Калкута и река Падма, която навлиза на територията на Бангладеш. Районът около делтата на Ганг е известен като Сундарбан („Красиви гори“), където гъстите мангрови гори са обитавани от бенгалски тигри.

Водосборният басейн на Ганг е изключително плодороден и около 8% от населението на света живее там. Поради тази изключителна гъстота на населението обаче, ръстът на замърсяването и унищожаването на естествената среда се увеличава бързо. Голям дял в замърсяването на реката имат предприятията от кожарската промишленост, особено в Канпур, която се развива с високи темпове.

Освен това в реката се изхвърля голямо количество отпадни води. Религиозната символика на Ганг е причина индусите да кремират покойниците на брега на реката и да хвърлят човешките останки и изгорените въглища в нея. Тази практика е особено популярна във Варанаси. Под влиянието на тези фактори естествените качества на водата за къпане и задоволяване на питейните нужди са силно редуцирани и носят риск за населението.

Някои от големите градове, разположени на Ганг, са Алахабад, Варанаси, Патна, Калкута.

Река Ямуна, която сама по себе си е голяма река и също смятана за свещена, е приток на Ганг. Сливат се там, където се намира свещеният град Праяг, днес известен като Алахабад.

Два вида делфини живеят в Ганг — Platanista gangetica и Orcaella brevirostris. Ганг е обитавана и от рядък вид сладководна акула — Glyphis gangeticus, за който се знае малко.

[You must be registered and logged in to see this image.]
На снимките: Platanista Gangetica, Glyphis Gangeticus, Orcaella Brevirostris

Духовната традиция на Индия, основана на ведическите писания, приема пет реки за свещени: Ганг, Ямуна, Годавари, Кавери и Кришна. Сред тях Ганг е смятана за най-свещената.

Тя е наричана духовната и социална линия на живота в Индия. Реката Ганг или „Майка Ганга”, е неотделимо свързана с културата и религията на субконтинета.
Един милиард души я почитат като майка, която поддържа живота и богиня, която пречиства греховете.

Изворите й са високо в Хималаите на място, наречено Гомукх. Свещената река тече по път, дълъг 2700 километра и ни отвежда до Ганга Сагар – мястото, където тя се влива в Бенгалския залив. „Майка Ганга” тече през свещени за индийците места като Девапраяг, Ришикеш, Харидвар, Алахабад, Варанаси, Маяпур.

Нейното влияние се усеща и в по-отдалечени региони, свещени за поклонниците или свързани с духовното и културното наследство на днешна Индия, като Бодхгая и Джайпур. Древната ведическа литература описва красотата на богинята Ганга Деви. Тя е изключително красива с бялата си като мляко кожа, а божествените черти на лицето й излъчват благородство.

Ганга е вечно младата любима на Бог Вишну. Тя гледа с любов поклонниците си, а големите й, подобни на лотос, очи са пълни със състрадание. Богинята държи богато украсен със скъпоценни камъни съд в бял лотосов цвят. Скъпият съд е пълен с пречистващите води на Ганг. Белите дрехи на Ганга Деви са обшити с перли и скъпоценности, а подобната й на раковина шия е украсена с гирлянд от благоуханни цветя.

Ганга Деви е изобразявана върху маккара (праисторически вид крокодил), който плува в свещените води на реката. Според ведическите писания днешният символ на Индия – река Ганг, се появява след една от обиколките на бог Вишну през Вселената. Той пробива с палеца на крака си обвивката на света и оттам бликват чистите води на свещената река.

Те влизат в нашата вселена от духовния свят и имат пречистваща сила. Популярен факт е, че Ганг е чиста и в материално отношение. За изненада на изследователите й, само за няколко дни микроорганизмите в нея намаляват и дори изчезват.

Според Ведите посещението на светите места е изключително важно за духовния напредък на поклонниците, където те могат да се срещат с велики мъдреци и йоги, извършващи отречения. Някои от тях медитират високо в Хималаите дори и при много ниски, даже отрицателни температури.

Процесът на йога позволява на практикуващите да се извисят над материалното и да насочат сетивата си навътре към вечното Себе и духовните измерения на живота.